Какво става в България?
Защо малкото читави хора напускат разочаровани мрежата?
Защо талантите на страната ни изричат такива тъжни думи?

Прочетете думите-изповед на големия писател Димо Райков, който повече от десет години буди от Париж заспалия ни народ!
Докоснете се ди огромната мъка на този известен творец и истински патриот.

ДУМИ НА ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ

АЗ, ПИСАТЕЛЯТ ДИМО РАЙКОВ, КОЙТО НАПУСНА ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ СОЛИДНА РАБОТА И ТРЪГНА НА ПОЧТЕНА ВЪЗРАСТ ЗА ЧУЖБИНА ДА ПРЕОБРЪЩА ИЗДЪНО ЖИВОТА СИ, ЗА ДА ПОКАЖЕ КАК В НОРМАЛНИТЕ СТРАНИ УВАЖАВАТ И ЗАЧИТАТ ДОСТОЙНСТВОТО НА ВЪЗРАСТНИТЕ, БОЛНИТЕ, БЕДНИТЕ,
ДНЕС СПИРАМ С ПУБЛИКАЦИИ НА ПУБЛИЦИСТИЧНИ МАТЕРИАЛИ ВЪВ ФЕЙСБУК!

ПРОСТО НЯМА СМИСЪЛ!
ЗАЩОТО „НЯМА ПО-СЛЯП ОТ ТОЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИДИ“.
ЗАЩОТО НИЩО ДОБРО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВНУШИ НА ХОРА, КОИТО ИСКАТ ДА ЖИВЕЯТ, МРАЗЕЙКИ!
ХОРА, КОИТО ЖИВЕЯТ ЧРЕЗ ЗАВИСТТА.
И КОИТО ВЪЗПРОИЗВЕЖДАТ ЗА РОДИТЕЛИТЕ СИ УНИКАЛНАТА ЗА СВЕТА КОНТРОЛИРАНА БЕДНОСТ, ДОКАТО ТЕ КРАДАТ И ПЪЛНЯТ ГУШИТЕ СИ.
.
ТУК ВЕЧЕ ПИСАТЕЛЯТ Е ИЗЛИШЕН.

ТУК ВЕЧЕ НА ПОДОБНА ТЕРИТОРИЯ
НА ПОДМЕНЕНИТЕ ЦЕННОСТИ ЧОВЕКЪТ НА ДУХА Е НЕНУЖЕН.
ТОЙ ПРЕЧИ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ПРОСТАКА И ТАРИКАТА.
ВЕЧНИЯТ БЪЛГАРСКИ ТАРИКАТ И ШМЕКЕР…

ТУК НА ПОЧИТ СА ХОРА, КОИТО МРАЗЯТ РОДИТЕЛИТЕ СИ И ВЕЧЕ 3О ГОДИНИ ГИ ОБРИЧАТ НА ГЕНОЦИД!

СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ ЖИВОТ В ЧУЖБИНА АЗ ПРОУМЯХ, ЧЕ МОЯТА СТРАНА НИКОГА НЕ ЩЕ ЗАЖИВЕЕ НОРМАЛНО.
ЗАЩОТО ТОЗИ ЖИВОТ Е ЕДИН-ЕДИНСТВЕН. И СЕ ЖИВЕЕ С ЛЮБОВ! ДНЕС, СЕГА, В ТОЗИ МИГ!
НЕ ВЧЕРА,НЕ С ПРИЗРАЦЙ, НЕ УТРЕ, НЕ С МИРАЖИ, А ДНЕС, С ОБИЧ КЪМ ДРУГИЯ.
А НЕ С ОМРАЗА. НЕ С РАЗВЯВАНЕ НА ЗНАМЕНА И ТРАКАНЕ НА ЩИТОВЕ.
И С КРИТИЧЕН ДУХ! ВСЪЩНОСТ НАЙ-МРАЗЕНОТО НЕЩО У НАС.

ТОВА НЕ Е ОНЯ МОЙ ФЕЙСБУК, КОЙТО ОБИКНАХ ПРЕДИ ДЕСЕТ ГОДИНИ.

СЕГА Е ПРОСТО ПОЛЕ НА ЗАВИСТ И ОМРАЗА.СРЕДСТВО ЗА РАЗПРАВА С НЕУДОБНИТЕ.
И НА ТЪГА. БЪЛГАРСКА ВЕЧНА ТЪГА…

ХОРА, ЗАВИСТТА И ЗЛОБАТА ЩЕ ДОУНИЩОЖАТ БЪЛГАРИЯ!
АЗ НЕ ЖЕЛАЯ ДА УЧАСТВАМ В ТОВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

––-
П.П.
Пиша тези думи заради многобройните приятели, които през всичките тези 10 години бяха с мен.
Благодаря ви!
За мен Фейсбук винаги е било поле за общуване на една общност, която е сродна, общността на нежните.
Оставам с вас, приятели, с книгите си, които, живот и здраве, ще продължавам да пиша, докато дишам. Те са моят живот.
Останалото е тленност.