Акад. Георги Марков, за радио Фокус:
„Навремето имаше идеологическа коректност, сега има политическа коректност. Ние повтаряме това, което каже новия голям брат.
Ето, аз ще ви кажа,
че Раковски по време на Кримската война има такива статии с надеждата, че най-после дойде и нашата освободителна война. Нали, преди това и сърби, гърци, власи, молдовани са освободени. Най-после идва в средата на XIX век. Русия разгромява Османска империя. Но забележете кои спасяват Османската империя и кои отлагат нашето освобождение: Великобритания, Франция, Австро-Унгария и Сардиния, сегашната Италия – сегашните съюзници от НАТО. Аз сега ще го кажа направо – те пречат на българската свобода, а не Русия, която дава жертви. Понякога съм възмутен, дори съм отвратен от тази атмосфера, която блика, и то особено от бивши съветски възпитаници. Ние трябва да осъдим войната в Украйна, но трябва и да я обясним. Идете в Харков – един хубав руски град, руски, от 1.5 милиона жители, исторически, колкото София. Има руски университет, основан от българин.
Там е нашият основател, на Българското книжовно дружество проф. Марин Дринов. Той е руски професор, той не е украински професор. Новгород си е руски град. Аз съм ходил много пъти в Новгород, хайде сега да не говорим. Защо трябва тези руснаци в Новгород да живеят под украинска власт? Нали сме демокрация!
Пак тези западни велики сили, наши днес,
начело с Великобритания, бяха против Санстефанска България. Обаче се създаде българската държава, върна се на политическа карта, възстанови се българската държава. И вече имахме възможност да се борим за нашето бъдеще – само 7 години по-късно ние направихме Съединението, великото Съединение, и решихме част от българския национален въпрос. Това, че не се осъществи Санстефанския национален идеал не е виновна Русия.“
Редактор
