Ако след 26 март не настъпи стабилност

При представянето на редовната зимна икономическа прогноза за растежа в страните от ЕС, еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси отправи следното предупреждение: „Политическата несигурност през тази година е особено висока заради предстоящите избори във Франция, Германия, Холандия, Чешката република, България и може би Италия“. В раздела за България се отбелязва, че разликата между българските доходи и тези в ЕС намалява твърде бавно, а мудното усвояване на еврофондовете може да доведе до корекции на данните за инвестициите и растежа. След което изрично се подчертава, че „политическата несигурност, свързана с предстоящите избори, може също да промени поведението на потребителите и инвеститорите“.

Отново бели пари за черни дни?

Според проф. Ганчо Ганчев, програмен директор на Института по икономика и международни отношения, опасенията в прогнозата на ЕК са съвсем основателни. „Ако действително навлезем в период на политическа неопределеност, това няма как да не се отрази на инвестициите и използването на еврофондовете. Вече виждам, че в това отношение се появяват известни проблеми. Възможно е и хората да променят отношението си към потреблението, което би могло да доведе до свиване на вътрешното търсене. Всичко това несъмнено може да се отрази отрицателно на икономическия растеж“, смята финансистът.

Десислава Николова, главна икономистка в Института за пазарна икономика (ИПИ), също отбелязва, че продължителен период на политическа нестабилност неминуемо се отразява на инвестициите, потреблението и растежа като цяло. В тази връзка Николова припомня политическата криза през 2013-2014 година, когато е било отчетено забавяне и дори замразяване на редица проекти, а закъснението с няколко месеца на големите инвестиционни проекти, финансирани с европейски средства, е оказало отрицателно въздействие върху инвестиционните потоци в икономиката. „От друга страна в периоди на политическа несигурност потребителите реагират, като заделят „бели пари за черни дни“. Тоест – увеличават спестяванията си за сметка на текущото потребление“, допълва анализаторката от ИПИ.

Рискът с новите европрограми

Според Николова, всичко ще зависи от продължителността на периода на несигурност. „Ако политическата ситуация бъде решена относително бързо и през следващите 2-3 месеца бъде сформирано редовно правителство, пораженията ще са малки, дори може и да не се усетят. Но ако държавата навлезе в спирала на предсрочни избори с невъзможност за съставяне на постоянен кабинет, с ново служебно правителство и втори избори през лятото или есента, повечето време от годината ще бъде загубено“, посочва експертката и споменава още една потенциална опасност: „В момента ситуацията с еврофондовете е такава, че тепърва предстои да стартират програмите, предстои подписването на договорите за тях и дори се чакат първите плащания. Ако няма редовен кабинет, това ще означава сериозно забавяне на тези задължителни стъпки. Така цяла година България ще трябва, образно казано, да „тупка топката на място“, докато програмите бъдат наново стартирани“.

Недостиг на работна ръка

В зимната си прогноза ЕК очаква леко понижаване на безработицата и подобряване на условията на българския трудов пазар. Въпреки това в страната продължава да битува парадоксалната ситуация, в която бизнесът непрекъснато се оплаква от остър недостиг на работна ръка.

„Това не е парадокс, а пряко следствие от действието на законите на пазара“, казва проф. Ганчев. И уточнява, че когато се говори за липса на работна ръка, всъщност става дума за липса на адекватно равнище на работните заплати. „Когато заплатите нараснат, предлагането на работна сила ще се увеличи и дори е възможно българи, напуснали страната, действително да започнат да се връщат обратно. Хората търсят работа в ЕС и по света именно защото заплатите там са много по-високи. При такива огромни разлики напускането на работна сила ще продължи, а в България и занапред ще има недостиг на кадри. Това показва, че механизмите за формиране на работната заплата в България просто не са адекватни на състоянието на пазара“, пояснява проф. Ганчев.

Десислава Николова от ИПИ се позовава на актуално проучване на Евростат, според което една трета от местните промишлени предприятия изпитват глад за кадри. Нещо повече дори: компаниите твърдят, че недостигът на работна сила им пречи да разширяват дейността си. „Такъв процент не е имало от началото на 2002 година, когато започна изготвянето на такива проучвания. Дори в периода на най-висок икономически растеж преди кризата през 2007-2008 година, недостигът на кадри за индустрията беше 20-25 на сто в най-пиковите му стойности. Сега този недостиг постоянно пълзи нагоре. И затова си мисля, че през 2017 ще говорим не толкова за безработица, колкото за недостиг на кадри, дори за внос на работна ръка от чужбина. Откъде бизнесът ще търси тази работа ръка, предстои да разберем. Но това със сигурност ще бъде основният проблем на българския трудов пазар“, коментира Николова.