Ако трябва да направя аналогия, политиката е джунгла. Там има няколко големи хищника, които са си разпределили територията. Има мършояди, които се въртят около хищниците и се хранят с огризките от плячката им. Има и невинно подскачащи малоумни тревопасни, които не осъзнават къде се намират. И които веднагически са готови да повярват на хищника, когато дойде да ги убеждава, че именно той им е спасението и ще ги защитава от лошите.
Мършоядите, във вид на по-малките партии, постоянно се променят. Я хищникът огладнее и ги изяде, я му е скучно и пак ги изяде, или пък иска нов антураж и пак ги изяде. Тревопасните по презумпция не правят връзка между намаляващия им брой и поведението на хищника и продължават да си вярват. Хищниците се сменят само когато много, много остареят и зъбите им се изхабят, или когато в джунглата дойде нов, по-силен хищник.
Да си въобразяваме, че събиране на тревопасните и дружното блеене ще доведат до промяна на хищниците, означава тежка глупост. Както много пъти съм казвала, политиката се прави в големи кабинети от големи хора и големи пари. Улицата може да бъде използвана. Улицата може да повлияе на решенията временно. Но никога на посоката. Защото там, където са заложени много власт и пари, народът няма думата. И никога не я е имал.
Единствената надежда е, сред хищниците да има някой, който мисли доброто на народа. И който да е по-почтен. Та това е положението. Най-отгоре са най-силните. Или техните марионетки. Да се предположи, че от дъното ще се издигне някой на собствени мускули до върха, също означава тежка глупост.
Та такива ми ти работи.
Елена Гунчева-Гривова
Редактор
