Оказа се, че в петък, в мъглата на проваления кворум, по терлици БСП внесе важни поправки в Изборния кодекс, които слагат сериозен намордник на медиите
по време на кампания – печатни и електронни, както и онлайн издания. Вносители на изненадващите промени са Мая Манолова, Мартин Захариев и Стефан Данаилов.
Поправките в кодекса дават официално ролята на цензор на ЦИК – Избирателната комисия ще контролира провеждането на предизборната кампания
от радиата и телевизиите, като за целта ще ползва специализирания мониторинг на СЕМ. Именно на ЦИК, а не на СЕМ ще се жалват почувствалите се засегнати политици и партии.
Надзорът върху печатните и онлайн медиите ще се извършва от новоизмислен цензор – наречен наблюдател.
Въпросното юридическо лице с нестопанска цел ще извършва мониторинг дали спазват новите ограничения на свободата на словото.
Създава се нов член в закона, наречен „Редакционна отговорност“, който вменява отговорност на всички медии да не накърняват доброто име
и правата на участници в предизборните кампании с търговската реклама на партии и коалиции, независими кандидати и инициативни комитети.
В предизборната кампания медиите нямат право да допускат да се призовава към престъпления, насилие над личността и разпалване на вражда, дори и да цитират политици.
Отговорността се сваля от плещите им само ако става дума за точен цитат на документ.
Освен това има и жанрово цензуриране и депутатите се показват като истински медийни спецове, които
нареждат на журналистите да разграничават „новините като информационни факти“ „от коментарите към тях“.
Според новите текстове медиите –
печатни, електронни и онлайн издания са длъжни най-късно до 40 дни преди деня на вота да изпращат на Сметната палата и ЦИК видовете услуги и тарифите си,
както и сключените договори за медийно отразяване.
Нарежда се още заплащането за предизборната реклама да се извършва предварително.
За нарушенията има и предвидени наказания за медиите – имуществени санкции от 20 хил. до 50 хил. лв.
Вносителите от БСП се оправдават, че всички тези новаторски текстове в името на депутатската чест и за сметка на оковите за медийната свобода, били обобщени предложения на неправителствени организации и гражданското общество, участвали в изготвянето на Изборния кодекс.
Да, ама никой не попита медиите за мнение или те не са част от гражданското общество, та заслужиха да бъдат по такъв йезуитски начин сюрпризирани от управляващите, на изпроводяк?/БЛИЦ
Редактор