АЛАРМА пита Кристиян Коев: Защо ДПС?

– Г-н Коев, влизате в листите на ДПС като лице на февруарските бунтове. И то точно когато т.нар. „летни“ протестъри консумират постове в служебния кабинет. Дойде ли време протестиращият човек да осребри гражданската си позиция?
-Лицата на гражданското недоволство, измежду които съм и аз, за разлика от класическите партийци, влизаме в обществения живот с мисия. И тя е българския народ да бъде този, който ще осребри своя гняв. Приятно съм изненадан, че ДПС в лицето на Лютви Местан, има същото разбиране за ролята на протестиращият човек в новата политика. Но ако някой от разхождащите се по улиците миналата година си мисли, че днес може безнаказано да консумира благата на властта, жестоко се е объркал. Ние не сме отглеждани в партийни лаборатории, нас ни издигна „площадът“. И при най-малкото предателство към обществения интерес, ще бъдем изгонени дори по-брутално и болезнено, отколкото ние изгонихме управляващите през февруари миналата година. Това трябва да е пределно ясно на всеки, самообявил се за изразител на народната воля.
– Дълго ли Ви ухажваха партиите и колко време трябваше на ДПС, за да получат съгласието Ви?
– Ухажването е прекрасен похват в любовната лирика и във филмовото изкуство. В реалния живот истинското партньорство се основава на съвместимост, общи цели и готовност да дадеш на другия най-доброто от себе си. Аз не се възприемам като герой в драматичен сериал и не подлежа на ухажване. Участието в политиката трябва да е следствие от трезви решения и ясна визия. Въпреки, че от години съм емоционално свързан с каузите за човешките права и свободи, присъствието ми в листите е плод на сериозен анализ. Той сочи, че либералната идея, либералното мислене и либералният подход са ключовете към добруването на България. Либерален означава свободен. Посочете ми друга партия, която дава по-голяма свобода и представеност на хора от различни етноси, с различни убеждения и светоглед. Но ДПС не е просто механичен мултиетнически и мултикултурен сбор. Идеологията на Движението е онази спойка, превръщаща личностните различия в двигател за растеж не просто на партията, но и на българското общество.
– И все пак масово ДПС е позната като „турска“ партия, където българите са или за камуфлаж или за изпълнение на не дотам чисти поръчки. Вчера Татяна Дончева дори нарече българите в ДПС „еничари“. Струва ли си да ви лепнат такова клеймо?
– Страхувам се само, някога да не ме обявят за говорител на омразата. Има ли нужда да Ви убеждавам, че ДПС е една от най-светските партии не само у нас, но и в голямото евросемейство? Погледнете листите на ДПС и сама си отговорете – всички имена в тях ли са турски, или наблюдаваме една мултиетническа палитра от личности, готови да подчинят политиката в защита правата и свободите на всеки гражданин? Вие сами виждате как иначе сериозни и отговорни политически субекти се обединяват в отричането на ДПС. Наслушах се на мантри, как след изборите ще работят с всички, освен с Движението за права и свободи и че основната цел на този вот е да изолират ДПС от властта. Това е лексика на омразата и повече подхожда на дивите ракиени „патриоти“ от агитките и крайните квартали. Но за жалост я чуваме от личности с претенции да са политици от европейски тип. Митологемата, че ДПС е турска партия, обслужва всички останали. За жалост другите партии инкасират сериозни дивиденти с анти-ДПС говоренето си, но е крайно време да осъзнаят, че подобно поведение не е национално отговорно. Днес Движението за права и свободи е единственият политически субект, който реално има потенциал да противостои на екстремният национализъм, превърнал се в основна заплаха за цяла Европа. Политиката му е естествената противоотрова срещу човеконенавистния модел, разделящ хората по религия, произход, народност, сексуалност или цвят на кожата. Няма какво да се заблуждаваме – крайният национализъм, заедно с евроскептицизмът и антисемитизмът, са най-модерни „язви“ на ЕС. Всеки, нарекъл себе си общественик и дори в частност протестиращ човек, е длъжен да се бори с това ужасно и все по-разрастващо се явление.
– Вие като изразител на обществените настроения имате ли отговор какво трябва да направят политиците след изборите, за да няма повече бунтове по площадите?
– Иска се нещо много простичко – най-накрая да се възцари разбирателство между партиите и те да подходят национално отговорно към взаимоотношенията помежду си. Да се обединят около добруването като национален приоритет. Не казвам тази дума случайно. В нея са заложени всички мечти и въжделения на българина през последните 20-30 години. Какво е да добруваш? Ами да имаш сигурност за днешния ден, стабилни доходи, гарантирано здравеопазване, качествено образование, културата да не е лукс, а да е част от ежедневието. А мечтите ти да не са свързани с физическото оцеляване, както за жалост е сега. Това не са клишета – това са цели, които сме длъжни да постигнем в най-скоро време. Ето например трябва така да разпределим парите, идващи от Европа, че те да достигнат и до най-отдалеченото кътче на България. Задължително е да насочим сериозен финансов ресурс към северозапада, който сега е най-необлагодетелстваният регион на страната, а хората там едва свързват двата края. Но първото условие е партиите да седнат около масата и заедно да набележат мерки, въпреки различията помежду си. Щом дори Бойко Борисов узря за идеята, че трябва да има поне 10 мюсюлмани във властта, защо всички партии не свикнат с идеята за обща кауза и най-сетне да забравят разделението?

Кристиян Коев

Редактор