Напоследък се чуват гласове, че независимо от резултатите от изборите на 14 ноември, кабинет най-вероятно ще има. Т.е. един вид всички вече са разбрали, че така ще е най-добре за държавата.
Звучи успокояващо. Но да хвърлим бърз поглед към това, което досега виждаме в различни социологически проучвания.
Ясно е, че успешна формула за кабинет може да има само с участието или на ГЕРБ-СДС, или на коалицията около БСП. Вероятно е работещо мнозинство да не се получи и без ДПС. Но ако се запази досегашният стил на поведение, това е почти невъзможна задача.
ГЕРБ-СДС са първи, но с двайсет и няколко процента са много далеч от съставянетоэ на кабинет. От месеци са остракирани и отляво, и отдясно. Евентуална договореност с ДПС е по-скоро спекулативно внушение, отколкото явно обявено намерение. Впрочем, ДПС също в момента е поставена в ролята на „плашило“, с което „протестните“ громят „статуквото“.
Левицата може и да успее да върне част от загубените си позиции /не е сигурно/, но едва ли ще е в състояние да диктува политическата мода. Събирането на потенциални партньори за коалиция също ще бъде проблем за червените. Каквото и да говорят по време на кампанията останалите.
От ДБ се появяват плахи сигнали, че този път може и да си говорят с БСП. Но ще имат ли готовност да бъдат линчувани от твърдите „сини“ привърженици, които са традиционно анти-БСП настроени? Малко вероятно. Независимо под каква форма ще представят евентуалното съглашение пред своите.
При партията на харвардските възпитаници засега има доста неясноти по отношение на политическото позициониране. Част от въпросителните може би ще отпаднат чак когато ги видим в действие в следващото Народно събрание. Например, дали дали са верни слуховете, че е инженерингов проект на сегашния президент и доколко това би повлияло на отношенията им с БСП, например?
А възможно ли е около „Продъжаваме промяната“ да се оформи нов център? Едва ли, ако останат с процентите, които социолозите отчитат до момента. Едно групиране с ДБ и ИТН би било интересно за наблюдение. Само че и тук аритметиката просто не излиза. Пък и ИБГНИ вероятно ще отпаднат от новия парламент. А като имаме предвид някои особености в характера на потенциалните участници в подобна комбинация… Надали.
Партията на Слави Трифонов досега отказваше дори да говори с ГЕРБ и ДПС. Сега като че ли червените са изключени от списъка с „лошите“. Поведението на ерзац бунтари и политически аджамии носеше определен успех /поне доскоро/. Сега, когато се очертава да имат по-рехаво представителство, едва ли ще променят рязко стила си. Просто играта на „контра до дупка“ ще им е по-удобна.
При това положение отново изплува вероятността /никак не малка/ партиите в следващото Народно събрание да се „заклещят“ от ежби, политическа /понякога лична/ непримиримост или тънки електорални сметки. И пак да няма правителство.
А ще остане ли някой, който да иде на избори за четвърти пореден път? /Освен хард ядрата, разбира се./ И ако този „някой“ все пак иде до машинките, дали пък няма да реши да сътвори нещо… странно? Ей така. На инат. Като протест.
И ще бъдем ли готови за това „странно“?
Време е родната политическа класа да усвои урок за по-напреднали: „Как да се създават работещи управленски модели в силно фрагментирана среда?“ Трудно, но не и невъзможно, ако митингарските лозунги бъдат заменени с реални въпроси, които да оформят дневен ред.
Дано политиците ни осъзнаят, че това се налага спешно. Защото ако сегашното положение се запази още няколко месеца, с този служебен кабинет, зимата може да се окаже наистина незабравима. В един доста неприятен смисъл. А избори след такава зима… Кой знае?
Божидар Велчев
Редактор
