Апостолът на свободата е познавал народа си. Знаел е и предателството и величието му. Знаел е,
че има хора като поп Кръстю, но и хора като Ботев и Раковски. Знаел е, че народът трябва да повярва в себе си и в това, че може сам да се освободи. Най-вече от оковите в ума си. Защото това е свободата – мислите, душата ти, постъпките ти, да са свободни. Някои са външно свободни, но роби в ума си. А други, макар и във вериги, са свободни като птици в небето.
България не обича героите си живи. Ако Левски беше тук, днес, сред нас, и се беше опитал да ни събуди за опасността, идваща от чуждите господари тук, колко от нас щяха да го разпнат и отрекат отново?
Апостолът на свободата е най-великият син на България! Дълбок поклон пред паметта му! И най-добрата почит е, да го пазим в сърцата си и да продължим делото му за свободна и независима България!
Редактор
