БАН не дава на кабинета патерица за „Белене“

Експертите на Академията заключават, че централата е нежизнеспособен търговски проект

 Правителството вече загатва, че АЕЦ „Белене“ може да се строи изцяло за сметка на държавата.

– Очакваната сума за евентуалното й изграждане е над 20 млрд. лева.

Въпреки че за АЕЦ „Белене“ са били тествани над 90 комбинации – различно разпределение на дяловете между инвеститорите (включително държавата), разнообразни прогнозни цени за електроенергията до 2087 г. и т.н., „заключението на БАН е, че проектът е финансово нежизнеспособен“.

Изводът на икономистите на БАН идва малко изненадващо, тъй като именно на него правителството разчиташе да отвори врата за рестарта на АЕЦ „Белене“ – проект, който беше замразен през 2012 г. заради липса на средства за довършването му. Поръчаният от Българския енергиен холдинг (БЕХ) и изготвен от екип на Института за икономически изследвания към БАН доклад за жизнеспособността на ядрената централа трябваше да даде основанията, на които да се позове ГЕРБ, за да възобнови изграждането на ядрената централа, която точно управляващата днес партия спря преди пет години и половина. Признаци за това имаше предостатъчно през последната година, в която от кабинета идваха идеи за приватизация или пък за тайнствени инвест.

В крайна сметка БАН все пак може да даде положително становище, позовавайки се на нуждата от нови генериращи мощности. И тъй като няма как AЕЦ „Белене“ да се изгради на търговски принцип, правителството ще започне да обсъжда финансирането й с руски заем, както това беше направено в унгарската АЕЦ „Пакш II“ (коригирана на 27.10.2017).

Но изводите от доклада, с който „Капитал“ разполага (окончателният вариант ще бъде предоставен на БЕХ следващата седмица), ще висят оттук насетне като тежка обица на ухото на всеки политик, който ще трябва да решава съдбата на ядрената централа и заровените в нея досега 2.3 млрд. лева. Въпросът винаги ще бъде – защо ако централата е неизгодна за частен инвеститор, държавата трябва да се захваща с нея? Няма ли по-евтина алтернатива? И не може ли необходимите над 20 млрд. лв. инвестиции да се вложат в нещо по-разумно? За сравнение – толкова ще получи България от европейските фондове за периода 2013 – 2020 г.

Новата държавна АЕЦ

Според изчисленията на БАН при нормална очаквана възвращаемост за частния инвеститор приходите от експлоатацията на АЕЦ „Белене“ няма как да покрият вложените пари (т.е. той ще има отрицателна нетна настояща стойност на капитала). Това обезсмисля търсенето на евентуален външен инвеститор, който да участва за своя сметка и риск.

Единственият вариант строежът на централата да бъде възобновен, така че някак сметката да излезе, е тя да бъде изцяло държавен проект. Именно затова в последните месеци вече не се говори за митичния кандидат за АЕЦ „Белене“, който бил подал писмо с намерения в Министерството на енергетиката. За сметка на това се завъртя примерът на унгарската ядрена централа „Пакш II“. При нея инвеститор е унгарската държава, като 80% от необходимите 12 млрд. евро за изграждането се осигуряват от руската държава.

Бившият министър икономиката и енергетиката Румен Овчаров, по чието време беше направена първата копка на АЕЦ „Белене“ (по-късно имаше и други първи копки за възобновения строеж), винаги е настоявал централата да се строи с държавно финансиране. „Държавата дали иска или не иска, тя има много сериозни ангажименти. Тя носи отговорност по Виенската конвенция за щета на трета страна, тя носи дългосрочни отговорности за радиоактивни отпадъци, за отработено гориво. Премиерът през лятото изненадващо откри, че някой си инвеститор изоставил опасни отпадъци в „Полимери“, защото е фалирал. Ами ако т.нар. частен собственик на ядрената централа след 20-30 години, след като се получи печалбата и реши да фалира, кой ще носи отговорност за това“, коментира Овчаров.

Привържениците на подхода с изцяло държавното финансиране винаги посочват, че правителствата често харчат публичните средства за проекти, които не носят директни печалби – от една магистрала има полза за цялата икономика, но сама по себе си тя не генерира приходи. По същия начин и една ядрена централа може да не е на печалба, но да гарантира например сигурността на енергийните доставки.

Наследникът на Овчаров Трайчо Трайков, който прекара двете си години като министър в търсене на инвеститори за АЕЦ „Белене“, е доста скептичен към идеята. „Може би в правителството са разбрали, че ако въобще се появи инвеститор, той ще очаква поемането на неприемливи рискове и разходи от държавата или пък ще е директно инструмент на чужди държавни интереси. А най-вероятно и двете“, казва Трайков. И допълва: „Досега нито един анализ не е доказал икономическата жизнеспособност на проекта при пазарни условия без държавни субсидии под една или друга форма.“ Според него единственият възможен вариант е държавата да продаде оборудването.

Хората, които споделят мнението на Трайков, посочват, че при 100% публично участие държавата приема, че ще получава доходност, която би била неприемливо ниска за частния инвеститор. По този начин данъкоплатците биха били единствените инвеститори и носители на риска. И ще са принудени да се съгласят парите от техните данъци да бъдат вложени в начинание, което би носило по-ниска възвращаемост в следващите 60 г. спрямо други възможни инвестиции.

Пакш-макс

Примерът на „Пакш“ в Унгария вече породи и комични коментари, че едва ли не това е проект, който се одобрява от Брюксел и е добре България да последва този пример. Това твърдение се основава на факта, че Европейската комисия в крайна сметка не видя непозволенадържавна помощ в участието на унгарското правителство в изграждането на АЕЦ-а. Това обаче не означава одобрение, нито пък признание за ефективността на модела. Всъщност точно обратното – ЕК не се произнесе срещу Унгария, тъй като Будапеща доказа, че проектът е икономически неизгоден за частен инвеститор, не облагодетелства нито един икономически оператор и може да се изгради само с участието на правителството, което може да приеме възвращаемост под нормално очакваната. „Базирана на по-горния анализ, ЕК заключва, че частен инвеститор не би инвестирал при същите правила и условия“, гласи изводът на комисията.

На практика ЕК приема, че ефективността на използването на унгарските публични финанси е в ръцете на данъкоплатците и те решават това по време на избори.

Балканите – оправданието на всеки голям енергиен проект

След като всички вече са наясно, че АЕЦ „Белене“ е с най-малкото съмнителна икономическа стойност, единствената възможност проектът да се осъществи е, ако се докаже, че без него страната я очаква режим на тока. Затова и в следващите месеци вероятно ще се разгори истерична битка с прогнози за електроенергиен глад на Балканите, Европа, а защо не и Евразия (в минали години президентът Георги Първанов дори проучваше износ на ток за Сирия).

През 2005 г. „Белене“ се аргументираше с нуждата на родната енергоемка индустрия и бързия икономически растеж – тогава се казваше, че всеки процент ръст на БВП изисква 1.5% ръст на потреблението на електроенергия. Оттогава насам „Кремиковци“ и „Химко“ отдавна са история, а БВП на страната се увеличи с 33% (реален ръст), докато потреблението на енергия почти не е помръднало. Въпреки прогнозите за ръст на потреблението в България още през 2008 г. НЕК призна, че АЕЦ „Белене“ е нежизнеспособна, ако не изнася по-голямата част от произведената електроенергия. През последните десет години очакваният енергиен дефицит на Балканите не се появи, а дори имаше моменти, когато България внасяше електроенергия от иначе енергийно гладната Турция.

Сега мотивът ще е предстоящото затваряне на въглищните централи в България, както и масовото навлизане на електроавтомобили. „Мощности като АЕЦ „Белене“ са необходими на България, още повече след началото на вече последната фаза на борбата срещу въглищните топлоелектрически централи“, смята Овчаров. „Добре беше да се разбере, че ядрената енергетика и базовите мощности не са по никакъв начин алтернативни на ВЕИ. Защото един ВЕИ има използваемост в най-добрия случай около 2000 часа в годината, а годината, доколкото си спомням, има 8760 часа“, допълва той по повод надеждите, че рязко спадащите цени на новите енергийни технологии могат да направят старите енергийни мастодонти излишни.

Трайков обаче отбелязва, че проблемът не е липсата на енергийни мощности. „Това е дълъг разговор, но накратко проблемът на България е в неефективно потребление на енергията – там трябва да се насочат усилията, например чрез създаване на системи за изглаждане на пиковете и дъната на графиката на потребление. Второ – развитието на енергийните технологии, които и към днешна дата предлагат по-добри решения от проекта „Белене“, а след 10 г. това ще е още по-вярно. И трето – вероятно ще има изкушения за преждевременно затваряне на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ и на въглищните централи в Маришкия басейн, за да се направи място за АЕЦ „Белене“, казва Трайков.

Илюстрация Автор: Капитал Смаляване

Аргументът с въглищните централи не е нов. Той се използваше и в началото на века, за да се обоснове защитата на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“, които бяха затворени под натиск от Брюксел. Тогава се твърдеше, че европейските екоизисквания неизбежно ще затворят въглищните тецове. За последните 10 г. обаче от основните централи спря само ТЕЦ „Варна“ и въпреки това България продължава да има излишък на електроенергия.

Влизащите след няколко години изисквания са много по-високи, но все още никой не е направил сметката колко би струвало да се модернизират въглищните централи и дали това няма да е по-евтино от строежа на ядрена мощност. Нито какво би се случило, ако след няколко години цената на фотоволтаичните инсталации падне дотолкова, че те започнат масово да се инсталират по покривите на предприятия и частни домове. Това не е хипотетичен сценарий – в последните години цената на слънчевите панели пада с 20% на всеки три години, показват данните на Международната агенция по енергетика. Не се изисква висша математика, за да се пресметне какво ще се случи след пет-шест години, при условие че и сега скъпите фотоволатици са вече изгодна алтернатива на ЕРП-тата или дизел генераторите.

Ядрената централа може и да е добър вариант за България, но фалшивите аргументи за нейната полза рискуват да я превърнат в поредното скъпо начинание, в което ще потънат още 20 млрд. лева.

Кристиян Коев

Редактор