Не знам за Вас, но аз въобще не съм учуден от цялата международна подкрепа, която получава Ахмед Доган.
Още като политически лидер в нелегалност и политзатворник на комунистическия режим той се ползва с огромна поодкрепа, както от Запада и САЩ, така и от съветските тайни служби.
Веднага след Десети ноември Ахмед Доган получава попътен вятър от Вашинтон и Москва за старта на политическия си проект. ДПС става първата партия член на европейско политическо семейство – Либералния интернационал. Като заместник – председател на Европейските консерватори и реформисти съм работил в тясно сътрудничество с Либералите в Брюксел и ЕНП. ЕНП, както и другите европейски лидери, винаги са говорили с намигване
за Бойко Борисов и другите нашенци на световната политическа сцена, но за Доган мед им капеше от устата – за тях основателят на Движението за права и свободи винаги е бил лидер с безупречна репутация и почтително минало. Специално съм говорил с лидера на Либералите в ЕП Ги Верхфстад и председателя на АЛДЕ Греъм Уотсън по политически въпроси за България – мнението им е било ясно, че Ахмед Доган е незаобиколим фактор като техен партньор в България и значимостта му не подлежи на политическа дискусия.
Пиша това, не за да давам оценки и да хваля Доган, а за да кажа, че той е единственият български политик с огромно влияние на Запад и на Изток. Единственият, който се ползва с доверието на Москва, Лондон, Вашингтон и Анкара. Доган знае кога и откъде духат ветровете и кога идва вятърът на Промяната, който помита всичко по пътя си, години преди останалите. Не бих подценявал нито думите на Ахмед Доган, нито мълчанието му, нито шансовете му в политическите битки, които води и ще води тепърва. Преди известно време споделих с него вижданията си за деградацията на либералната идея и го помолих за неговия анализ като теоретик на либерализма в национален и европейски мащаб. Доган ме изненада много приятно с критичния си и аналитичен поглед за събитията в Брюксел и Вашингтон. Бях стигнал до подобни изводи из коридорите на големите сгради в Брюксел и Вашингтон.
Неговото мнение в няколко думи: “Либерализмът и либералната идея само загубиха от превръщането си в политическа доктрина.” Свободата явно бе предифинирана погрешно от новите либерали на Запад, не като опция от бекрайни възможности за развитие на индивида в едно общество, а като дефиниране на правила за неговото “правилно” развитие.
От Ахмед Доган очаквайте още много и няма да останете излъгани.
Николай Бареков

Редактор