Бившият съдия от СГС Румяна Ченалова взриви с писмото си социалните мрежи

Бившият съдия от СГС Румяна Ченалова взриви социалните мрежи с писмо до българите, в което ги призовава да не остават равнодушни към съдбата на България.

ПИСМО ДО БЪЛГАРИТЕ НА РУМЯНА ЧЕНАЛОВА

МАЙКИ И БАЩИ, които изпратихте децата си в един друг свят – за по – добро бъдеще,

Могат ли да заменят скайп-разговорите прегръдката и вечерите под звездното небе на България? Гордеете ли се, че внуците ви говорят по-добре чуждия език и се докосват до родината си в ограничените часове в уикенд училищата? Щастливи ли сте, че избраха по – добро бъдеще? И дали е по – добро в самотата на един чужд свят, в който винаги ще останат различни? Замисляте ли се че това по – добро бъдеще може да съществува и тук – създадено не от продажните политици, а от нас?!Съзнавате ли колко значим е всеки човек в битката си за справедливост и колко силни заедно са хората , повярвали в способността си да постигнат тази цел?

МЛАДИ БЪЛГАРИ,

Как се справяте с безработицата и ниския стандарт? Искате да живеете по – добре – да имате свои деца и да не мислите за препитанието им, да работите и това да ви създава сигурност, да бъдете оценявани справедливо според възможностите ви, да пътувате за удоволствие, да се смеете повече. Какво избирате – еднократния полет и мъката, която ще ви следва цял живот – мъката на прокудените, безименните в един чужд свят или да изградите своите мечти днес и тук? Вие сте дръзките, креативните, силните, генераторите на идеи и способните да ги осъществите! Зависи от Вас! Няма КОЙ да ви спре, ако поискате по – доброто за вас, за всички нас!

БЪЛГАРИ, КОИТО РАБОТИТЕ и треперите за насъщния хляб, дали утре ще може да изплащате кредитите си, данъците, таксите, да издържате децата си, да ОЦЕЛЯВАТЕ,

Харесва ли ви живота ви, подобен на престой в реанимация, в която вие сте пациентите и реаниматорите? Кога за последно изпитахте радост, наблюдавайки живота и плакахте от щастие? Помните ли утрото, птиците, мелодиите, които ви разтърсваха с красотата си?Отчаяни и вкопчени в ежедневната битка за съществуване се превръщаме в роби на собственото си битие, в призраци. Така ще бъде и с децата и внуците ви, докато безропотно приемате че живота е такъв и няма друга алтернатива. Винаги има!Историята го е доказала.

БИЗНЕСМЕНИ,чиито бизнес преминава против волята ви в чужди ръце, които губите не само парите, но и мечтите си, защо мълчите и позволявате рекета върху успешни фирми да се превръща в ненаказуем начин за забогатяване на и без това свръх богатите? Страхът ражда подчинение, обезличаване, духовна смърт. Не сте мъртви нали? Имате корени и род, от който да почерпите сила, минало, което да ви върне достойнството и бъдеще – такова каквото вие го направите!

Скъпи наши родители,

Вие ни учехте на честност, почтеност и морал. Показахте ни какво е справедливост и колко важна е тя. Накарахте ни да вярваме в силите и възможностите си. Научихте ни да обичаме –знанието, човека до нас и да не прощаваме предателството. Вярвахте в мечтите ни и ни дадохте криле. Сега вашите са прекършени – от мизерията, безнадеждността, примирението. Оцелявате със смешни пенсии и сте доволни на допълнителните пет лева, с които може би ще купите месо за месеца. Моля ви, бъдете до нас, разтворете крилете си и вятъра, който ще задвижим заедно, ще създаде буря, каквато не сте виждали!

БЪЛГАРИ,

Казват че търпението било присъщо на народа ни. Може би е така, защото векове наред оцеляването е било единствената възможност за съществуване в границите на чужди империи, без държава и лидери. Закърняло е самоуважението ни и усещането за цялост и единство. Всеки за себе си е спасявал своя род, игнорирайки плахата идея за национално самосъзнание. Днес имаме държава, знаем историята си и сме горди с великото минало на Българското царство. Родът, за който трябва да мислим е вече българският род, който в миналото е унищожавал империи и постигнал територии на три морета. Днес българите са на три континента и прогресивно намаляваме докато изчезнем от лицето на света. ЩЕ ДОПУСНЕМ ЛИ ТОВА?! Имаме ли достойнство и чест?!Нима ни е безразлично какво ще остане след нас и чия ще бъде тази прекрасна земя, наречена България?!Нима ще останем в историята като „последните апатично – примирени, безволеви и недостойни хора, живели на територия, известна в миналото като България?!“ Всички искаме по – добър живот! Всички не искаме да сме на последното печално място в класациите на държавите в Европейския съюз! Между „ искам“ и „ мога“ пътят е дълъг и тежък, но не и невъзможен. Всяко падане наранява и всяко изправяне боли, но не повече от онази огромна, дълбока и страшна болка, която ще дойде в мига, когато се сбогуваме със този свят, за да ни припомни колко безсмислено и ненужно сме живели – в подчинение, страх и примирение. Така, че, наследници на Аспарух, чувате ли грохота на конските копита, на жребците, които идват отново в тази земя? Този път ездачите сме ние!

Кристиян Коев

Редактор