Богомил Бонев за казуса „Московски“: Нещастие от емоционална гледна точка, престъпление от правна

„Транспортният министър кара моторна шейна, услужливо предоставена му от крупен бизнесмен в транспортния бизнес – с хиляди камиони. Който има нужда от услугите на министъра за ТИР карнетите. И те си знаят за още какви други услуги. Бизнесменът се вози с Ролс-Ройс, ей така. Защото е приятел на министъра и бизнесът му върви по масло.

Няма лошо, ако е законно. Но е нечистоплътно.

На Боровец се дават шейни под наем. С инструктаж и водачи. Е, не са толкова мощни, та да впечатлят министъра. Но досега не си спомням за инциденти. Присъстват и други лица от управляващата коалиция (от Атака, примерно), които са свидетели в какво състояние водачът се е качил на шейната. И дали е имало каски и пр.
Доста конфликти на интереси като сбирка ми звучи тази компания.

Но само това да беше.

С риск да ме намразят приятелите заради детето, за което искрено съчувствам на съпругата, но, ако министърът е бил пиян, а дори и да не е бил, такова дело не може да върви със заключението, че виновна е неравност по пътя.

За първи път в съдебната практика ще ни представите транспортно престъпление с причинена смърт за нещастен случай. Без да е установена повреда на машината. Това е гавра.

Засрамете се малко! И за журналистите важи.

При нещастен случай няма виновни. Този случай е нещастен от емоционална гледна точка заради съболезнованията към детето, но от правна гледна точка е престъпление поради непредпазливост. При което е причинена смърт. Това пише в НК.

Всичко възможно се прави да не се търси истината, защото бащата бил министър и бил уязвим политически, а трябвало да уважим скръбта на семейството. Даже някои медии пишат, че е един от най-успешните министри. Какво означава?! Недосегаемост?!

Демек, да го оневиним заради скръбта. И да остане министър.

Това ли са ви крокодилските сълзи за дете на четири години?! И неговите интереси, погубен живот заради бащино малоумие, кой ще защити?! За да оцелее баща му като министър?!
Егати и цената! Обществото трябва да се е побъркало: пренебрегвайки душата на това детенце за бащината кариера.
На всеки може да се случи, казват някои. Да, на всеки. Но всеки ще си носи отговорност. Без подобни изключения.

Разбира се, дълбок поклон на паметта на детето. Но точно политическата корупция се опитва да прикрие истината. И поругава паметта му.

Съболезнованията са едно, законът е ясен. 

Причинена е смърт по непредпазливост. Карано е с несъобразена скорост. Иначе, неравностите по горски път са обичайни. Какво друго да има на горски път?!
Ако има алкохол, това е квалифициращ признак..
Ако не е взета алкохолна проба, уволнение за следователя и ченгетата.
И дори заради скръбта на виновния, няма начин да има оневиняване. Детето е негово, но това не означава, че може да разполага с живота му.

Иначе правото е мъртво в тази държава.

А сега нека започне плюенето.

Утре, когато баща причини същото на семейството си с автомобил, но не е министър, ще го съсипете. Но няма разлика. Или има…?!

P.S. Май току що им дадох вариант да измислят повреда на шейната.
Ивайло, послушай ме. Министър не можеш да останеш. Спаси, ако можеш семейството. Ако ти простят.“