Автор: Петър Пунчев
Публикация: Фейсбук
Бог ме потупа по рамото и ми нашепна: „Джоко Росич!“.
От месец бях директор на белградското Радио 3. Търсех подходящ мощен и нисък глас, за да направя нови джингли на радиото. Не познавах страната, актьорите, гласовете… Опитите с обаятелния, почти неземен талант Мики Манойлович не успяха, гласът му е мек, повествователен…
Намерих Джоко в София. Притесни се, „гласът му си бил отишъл вече“, макар че видимо бе поласкан… Беше някак забравен в този етап от живота му, като изоставен в ъгъла, здравето го мъчеше и всеки лев щеше да му дойде добре. Искаше да направи нещо в родната Сърбия, която не беше виждал от много десетилетия. Убедих го.
„Възможно ли е да имаш акцент, предпазливо казвам, от дете си извън страната?“ А той се засегна:“Идвам от най-сръбска Сърбия казва, където се говори „прави српски…“
Гласът му буквално изкърти паветата. Всички питаха откъде това гласище, артистично и пробивно, едновременно. С него печелехме аудитория, взехме наградата за най-добра радио продукция… Като си дойдех в София му казвах тия неща, това го правеше щастлив. После колегите от Едно Рок Радио поледваха моя пример и го направиха свой глас.
От днес Джоко ще омайва ангелите.
Почивай в мир, Джоко, мой късни приятелю!
Редактор
