Борисов пред актива на партията си в Сливен. Апотеоз на биполярното съзнание, еманация на нездравия разум и антилогиката.
„Христо Иванов e прав, Христо Иванов е мъдър човек“ (бляк!)
„Благодаря за всичко на Христо Иванов (два пъти бляк!)“
„Ще си мерите приказките, като говорите за Денков, и ние сме вдигали ръчичка за него. Поздрави на нашите колеги от ППДБ“ (тук директно повръщаме!)
И веднага след това сюжетен обрат, циклофренията се обажда:
„Нахалници! Падна 20 сантиметра сняг и изпопребиха хората в София. И тия, еднорозите, вече кармата тежи върху тях и никакви приказни феи няма да ги спасят. Оставихме парите за „Хемус“, а те ще направят само 6 километра…“
Горкия оглупял и досмешал на всички Бойко. Пу-пу, да пази Господ! Докъде водят тежките зависимости човешки – до обуначване, до тежка клинична картина, легендирани като „национална отговорност“, благи приказки за помирение, всеопрощение и взаимна любов.
Нирваната на напълно отнесения от реалността разсъдък, захранван с остатъчните мантри на култа от една изтерзана клиентела, която все още поплясква дяволито на партийните сбирки, но вътрешно се раздира от неудовлетвореност и само дебне кога и как да забие нож в гърба…
Недялко Недялков

Редактор