България остава под наблюдение в ЕС, Румъния се измъква

След 10-годишно прилагане на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) Румъния е на път да достигне европейските стандарти по отношение на правосъдието и върховенството на закона, както и в борбата с корупцията. На България обаче все още й предстои дълъг път. Това става ясно от проучване, поръчано от Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент, цитиран от в. Сега. Влиятелната парламентарна комисия, която следи за изпълнението на бюджета на ЕС, стигна вчера до извода, че двете държави са на различно равнище на справяне с корупцията и с реформата на съдебната си система.

Независимата румънска евродепутатка Моника Маковей, бивш министър на правосъдието, направи следното сравнение: „В Румъния са осъдени за корупция 13 министри, 90 депутати и 88 магистрати (съдии и прокурори), а в България няма осъдени на такова високо равнище. Въпреки огромната разлика тя настоя МСП да се запази и за Румъния, защото има важна стимулираща роля. От българска страна никой не представи точни данни за произнесени ефективни присъди срещу висши функционери“. Председателката на Комисията по бюджетен контрол Ингеборг Гресле (ХДС, Германия) с досада констатира, че след като 10 години е получавала едни и същи отчети, може да каже – от сън да я вдигнат – каква е ролята на главния прокурор за неефективната правосъдна система.

Напредък бе отчетен в борбата с организираната престъпност, защото „историческите проблеми с големите силови групировки са преодолени и понастоящем се работи за справянето с обичайната организирана престъпност и престъпленията на белите якички“. За съдебната власт се казва, че „продължаващото влияние на изпълнителната власт“ върху нея предизвиква възражения. Но „най-слаб напредък е постигнат в областта на борбата с корупцията“, се казва в доклада, който е сто страници. Докато от България все още се чакат видими резултати, за Румъния главното изискване е да гарантира необратимост на реформите. Ингеборг Гресле предупреди, че „реформите могат да бъдат обратими, но необратими са очакванията на гражданите за справедливост“.

От българските евродепутати най-активен в дебата бе Георги Пирински (БСП), който каза: „В нашето общество не само има очакване, но има и решителност за постигане на осезаеми резултати“. Той даде за пример протестите напоследък в защита на природния парк „Пирин“, мотивирани от подозрение за корупция в инвестиционните намерения, защитавани от правителството, защото фирмата, която иска да ги изпълнява, е офшорна и крие физическия си собственик. Финалният въпрос, който поставя докладът на изследователския център, е: „Трябва ли да продължи прилагането на МСП в бъдеще?“. Отговорът е „да“, но с три възможни варианта. Първо, ако МСП продължи действието си, един от вариантите е да се предоговорят целите и показателите с националните правителства, а след това Комисията да изготви конкретни препоръки с фиксирани срокове, свързани с тях. Реалистичен срок за изпълнението на тези препоръки би могъл да бъде две години. Второ, като алтернатива, за да се направи по-приемливо продължаването на реформите по МСП и да се преодолеят слабостите в други държави членки, би могло да се обмисли въвеждането на „облекчен“ вариант на МСП в целия ЕС. Вече има опит в тази насока, защото през 2014 г. бе огласен Първият антикорупционен доклад в ЕС, но Комисията на Жан-Клод Юнкер попречи две години по-късно на публикуването на втория и реши да го замени с друга процедура, наречена „европейски семестър“. Трето, рамка за насърчаване на по-систематичен мониторинг на корупцията е тази на европейския семестър, която понастоящем се използва за координиране на икономическите политики в целия ЕС и може да бъде адаптирана за сферата на правосъдната реформа.

Която и от трите форми да се избере, накрая се посочва, че „на България може да бъде предоставена допълнителна подкрепа за изпълнение на нейната съдебна реформа и стратегии за борба с корупцията“, което означава на дипломатически език, че ще остане обект на специално внимание в Брюксел. Интересна е поуката от 10-годишните мъки на ЕС да въведе стандартите на правовата държава в България и Румъния. „Поуката, която може да бъде извлечена от опита на МСП в България и Румъния, е, че би било уместно система, подобна на МСП, да стане част от бъдещите преговори за присъединяване към ЕС. Това би помогнало да се гарантира, че държавите кандидатки не само транспонират достиженията на правото на ЕС, но също така подобряват институциите по начин, който им позволява да достигнат европейски стандарт на съдебните си системи към датата на присъединяване и да избегнат останалите последващи системи за мониторинг.“