Б. Бонев: „Ипон” на Борисов прикриваше рекета на СИК, третирах го като престъпник

– Да започнем с актуалната история: бивш вътрешен министър на съд, пред Темида. Как ще коментирате поведението на ГЕРБ във вътрешната политика? Всъщност първите две години на тяхното управление бяха много успешни от рейтингова гледна точка – защото се започна привидна някаква борба с престъпността. Какво всъщност беше това управление?

– Не мога да разделя управлението на ГЕРБ в мандата им от четирите години в изпълнителната власт от възхода на Борисов въобще на политическата сцена. За мен ГЕРБ е функция на Борисов и изобщо нямам съмнение в това. Всъщност от правна гледна точка през цялото време Борисов е търсил лесния начин на нещата.

Лесният начин е като главен секретар на МВР да си присвои успехи на някакви полицаи, които нямат друг личен и морален стимул, освен да ги похвалят. Дори да не е на мястото на разкриването на престъплението – да речем в Плевен, а е в Бургас – съобщават на медиите, че Бойко ръководи операцията. Това се случваше, докато беше главен секретар – то му направи и огромния рейтинг. Като кмет известно време се чудеше как да му „намери цаката“ и продължи да „разкрива“ престъпления.

– Дори и като кмет, в кавички.

– Спомняте си и за Вальо Топлото и така нататък. Докато не излезе обаче историята с един имот с уж фалшив негов подпис. За мене това не е доразкрито все още.

– Даааа… Много странно, че тази история се забрави от медиите. Един огромен имот в центъра на София бе продаден на брата на Иван Драшков, който тогава беше заместник-шеф на ДАНС и на практика ръководеше тази служба. Преди това е бил в НСС. И това стана уж с подправения подпис на Бойко Борисов. Но тези висши служители така и не разбраха кой се е осмелил да подправи подписа на Борисов.

– Аз мисля, че въобще няма разследване за това кой е подправил подписа. Аз лично не съм чул за такова нещо. Няма никакви действия. Ако имаше, най-малкото Борисов щеше да ги огласи, той не пропуска такива моменти. Но да продължим. След това той стана премиер. Всъщност още като кмет, след като спря да разкрива престъпления, откри, че много лесно се прави рейтинг с откриване на детски градини, фонтанчета и така нататък. Това продължи да прави и като премиер. А това, което прави Цветанов, е някак си… „Борисов на втори план“. За да не изостане линията „борба с корупцията и престъпността“. С приятели още се шегуваме на какво Борисов се опира, за да добива авторитет в тази област, в която не е специалист. Той казваше: „Нас и аналоговите служби ни подкрепят“. Дигитално ли, как ги подкрепят „аналоговите служби“… Така продължи и като премиер с борбата срещу престъпността и с рязането на лентички. Между другото, като опозиция той още не е „намерил цаката“. Влиза, излиза…

– Излиза от парламента обаче. Това работи дотук.

– Не знам доколко работи. Работи благодарение на това, че протестите нямат визия защо искат оставката на кабинета. Но самият факт, че вчера обявяват за провалени два големи инфраструктурни проекта и ги опровергават от Европа, говори, че олекват.

– Защо сте толкова критичен спрямо протестите? Вашата политическа биография винаги е била вдясно, доколкото мога да съдя – политическите ви убеждения също… Защо толкова остро критикувахте през фейсбук протестиращите?

– Защото ме дразни липсата на отговори за това какво следва. Дразни ме това, че те не осъзнават, че работят срещу себе си.

– В какъв смисъл работят срещу себе си?

– Визията на Реформаторския блок, да речем, е „оставка“. Зад нея не виждат нищо. Визията на протестиращите е да нямат визия, защото това било специална тактика никой да не разбере каква много интелигентна маса народ са те… Визията на властта е в това да остане на власт. Тази на ГЕРБ е да вземе властта. Отговори на въпросите за това какво става в България от президента въобще не очаквайте, защото той не знае отговорите. При тази ситуация искането на оставка сега и веднага означава, че – ако приемем Реформаторския блок за автентично дясно – той работи срещу себе си. Защото те не са готови за избори. Те не си дават сметка, че ще дойде служебно правителство, управлявано от ГЕРБ.

– Да, през Росен Плевнелиев, както беше и предишното.

– Именно. Не си дават сметка, че изборите ще бъдат организирани пак по същия начин. Не си дават сметка, че помагат на ГЕРБ, но това означава прегръдка, при която ГЕРБ ще ги унищожи. Те, Реформаторският блок, имаха нужда от това управление, за да си дадат време да укрепнат. Не знам защо не го разбират. Казват: „Ама ние искаме да се махнат тези!“. Казват, че са срещу мафията, срещу лъжата. Но това е цел, която не се постига от раз. То е все едно да кажеш: „Построихме комунизма“. Борбата срещу мафията и лъжата в политиката е постоянна цел, тя е недостижима в рамките на един ден. Уж интелигентни хора, а не желаят да чуят аргументите от другата страна. Въобразяват си, че това е демокрация – да се отрича чуждото мнение. Така не си помагат, играят по свирката на ГЕРБ. Какво значи след решението на Конституционния съд за Пеевски ГЕРБ да излезе с декларация, че е некомпетентно това решение? Какво означава след Бойко да излезе уважаваният от мен Радан Кънев и да повтори казаното от Борисов – че всички в съдебната система са мафиоти…

– Между другото, прави ми впечатление, че лидерите на Реформаторския блок, особено г-н Кънев, си служат с риторика отпреди 15 години. А обобщенията са повече от фактите като че ли. Компромисът ГЕРБ? Какво причини ГЕРБ на българската десница и на България? Какво беше в същината си това явление?

– Аз мисля, че генезисът е през 2001 г. – пристигането на Симеон II. Крахът на десницата преди пристигането му. Защото много хора свързват изборите за президент, явлението Симеон II, с краха на десницата. Не, тя катастрофира преди това, обвиненията са за корупцията и приватизацията. След това минаха много бързо възторзите от Симеон II. Ако парламентарните избори през 2001-ва бяха на 17 юни, до президентските избори през октомври рейтингът на НДСВ беше катастрофално сринат. След това настъпи период на инерция, на гузност у избирателите. Дойде тройната коалиция. След това с помощта на Доган Бойко дойде на власт.

– С помощта на Доган – това е важно уточнение.

– Да, убеден съм, че е така.

– А Димитър Луджев каза – и с помощта на Георги Първанов. Тоест на хора отляво и на хора, срещу които сега Бойко Борисов говори.

– Аз не зная какви са аргументите на Луджев специално за Първанов. Не съм ги видял ясно изложени.

– През Бриго Аспарухов – тази линия.

– Това е конспиративната линия. Аз съм по-далеч, бягам от нея. Но за Доган е ясно – това е онзи запис в село Кочан (община Сатовча, Благоевградско – бел. ред.) за разделянето на порциите, който „случайно“ беше даден на областния координатор на ГЕРБ в Благоевград, „случайно“ беше излъчен две седмици преди изборите през 2009-а…

– И обиколи абсолютно всички телевизии.

– Целта е повече от прозрачна – няма да загуби Доган, той има сигурен електорат. Губи БСП. Но той направи същото и после, на местните избори – с изявлението, че Балканската война е била „възродителен процес“. По повод на удостояването на ген. Делов в Кърджали с почетен орден. Доган помогна много на ГЕРБ! Да не говорим за това, че медийната подкрепа, която се свързва с Доган и с Пеевски, беше 100% в услуга на ГЕРБ.

– Вие като вътрешен министър можете ли да кажете – както го казват много хора, без да са специалисти – че Бойко Борисов идва от ъндърграунда, от престъпния свят на прехода? Има ли масиви или архиви в полицията за неговото криминално минало? Говори се за различни неща – от кражби на коли в Унгария, през унищожени досиета при главния прокурор Иван Татарчев, до вербуване от ген. Атанас Атанасов за Националната служба за сигурност. Но това са всякакви неофициални версии, в които миналото до 2001 година на този най-популярен и обичан в много отношения човек остана неразкрито…

– Мисля, че бяха публикувани и документи в тази насока – за престъпна дейност.

– Тоест Буда не е измислица, така ли?

– Има публикации за фабрика за фалшиви цигари, където той е един от съдружниците. Това е от средата на деветдесетте години. Тук ще прескоча малко напред в нашия разговор. Бойко ме упреква, че през 1997г. съм събрал мутрите в министерството и съм се срещнал с тях.

– Това беше скандално за хората, които гледат отстрани.

– Не можем да изчерпим темата, мога само да маркирам. Та на този негов упрек аз отговарям така: „Ако ревнуваш, че не съм те призовал и тебе, то причината е, че бях призовал твоя началник“.

– Кой беше тогава началникът му?

– На СИК началникът.

– Големия Маргин… А защо ги събрахте наистина? И това не беше ли първата сделка между властта и престъпността?

– Не, не беше сделка. И аз искам да припомня каква беше обстановката. Зимата на 1997-а, катастрофа във финанси, във всичко. Хиперинфлация, служебният кабинет заварва 200 милиона в бюджета. Масова контрабанда.

Наложи се да се вземат абсолютно извънредни мерки. Една от тях беше – и тя е незаконна, аз съм с пълното съзнание, че е така – да направя вътрешна граница след митниците, с МВР. За да се прави щателна проверка на всеки камион. Което всички митничари обясняваха, че просто е невъзможно. Но това закърпи много бързо финансите. Друга такава мярка бе да се спре рекетът. Всъщност държавата се владееше от мутрите.

Мафията беше по-силна от държавата. За хората властта е този, на когото плащат данък. Тогава те не си плащаха данъка, плащаха рекет. Всички малки и средни обекти, всичко беше просто задушено. В такива моменти е позволено да се използва морковът и тоягата. Те не бяха поканени на кафе, те официално бяха призовани в МВР. Искам да припомня, че в онази обстановка не можех да разчитам на главен прокурор – защото, Бог да го прости, Татарчев ядеше и пиеше с тях.

– Това беше факт.

– Не можех да разчитам на законодателството, защото нямаше такова. Нямаше текст в Наказателния кодекс за престъпление, което е извършено благодарение на силата на заплахата – че ще се случи нещо на теб, на семейството ти. Този текст го въведохме много по-късно. Значи без законодателни инструменти и без партньор в лицето на Прокуратурата трябваше МВР да се оправя само. Целта на срещата беше да им се каже, че държавата си връща властта. Не е имало диалог, не е имало договорки, не е имало разговори. Договорки е имало – и аз знам за такива – с мои колеги от кабинета, които са правили избори за СДС. Но те не са се срещали официално като мен пред очите на цялото общество.

– Избори правеше Марио Тагарински като шеф на фондация „Две победи“.

– Да, но не само той. Нямам предвид само него. Договорки може да има, но от съвсем друг тип. Ето срещата на Петър Стоянов в ресторант „Олимп“ със СИК, ВИС и всички останали – на коктейл. В МВР не е имало кафе, не е имало вода. И не е имало разговор. Имаше императивен тон и моята скрита цел тогава беше да отделя криминалните престъпници от тези, за които нямам наказателни процедури, нямам текстове в закона, за да ги хвана. Защото те не са свързани с директни криминални престъпления. Много по-лесно е да ги гониш като обикновени криминални престъпници. Като какъвто тогава съм третирал Бойко Борисов – защото му отнехме лиценза за охрана.

– Тоест имаше достатъчно оперативни данни, за да му се отнеме лицензът?

– Имаше конкретен повод. Но, разбира се, той нямаше легитимна, читава, нормална охранителна фирма. Те бяха прикритие на рекета, на застраховането, принудителна охрана.

– Бойко Борисов винаги е казвал, че „Ипон” е отделна застрахователна фирма, но малцина знаят, че тя беше ударната сила на СИК.

– Чудно ми е защо хората пък не си задават въпроса как стана така, че МВР чрез жандармерията охраняваше нефтопровода от Бургас към София? И получаваше сериозни доходи към бюджета си. Охранителна дейност – това е в предмета на дейност на МВР. Как стана така, че като главен секретар Бойко даде тази дейност на „Ипон”?

– И нямаше никакъв скандал, нито протест?

– Нямаше. Вътре в МВР се знае.

– Още малко за историята. Тогава излезе „онзи доклад“, изготвен тогава от ген. Атанас Атанасов – той беше тогава „острие“ на СДС. В интерес на истината, аз тогава не познавах никого от играчите и карах по убеждения. За мен вие бяхте част от мафията, която ходи с Чорни на яхти и иска да предаде доброто СДС. Вашата версия каква е?

– Така нареченият „онзи доклад“ е трети доклад срещу мене. Но за първи път е подписан официално. Предишният беше през 1998 година, аз бях на посещение някъде – може би в Москва, колкото и да бях антируски настроен. Тогава почти същият текст се пусна в кутиите на депутатите в Народното събрание. Първоначално всички обвинихме „Мултигруп” – защото конфликтът беше много голям: когато за три дни дъждът отми хиляди тонове захар, ходихме в офисите им, Татарчев арестува нашите хора…

– Татарчев да арестува вашите хора!

– Да, прати ми Михаил Дойчев (прокурор, който по времето на Татарчев бе зав.-отделв Главна прокуратура – известен най-вече с това, че е водил разпитите на Тодор Живков и е работил по едни от най-големите дела у нас – бел. ред.) Те са покойници и двамата, затова тези неща не трябва да се разказват…

– Това е история и тя трябва да се знае.

– Първото такова писание беше, когато бях главен секретар на МВР. В „24 часа“ се появи една статия – „Синият генерал вършел далавери, май.“ Тогава се появи това „май“, стилът „май“ тръгна оттам. Говорих с Валери Найденов тогава (в ония години главен редактор на вестника – бел. ред.), статията беше подписана от Йово Николов, но е донесена от Иван Чобанов (генерал, работил в службите на ДС преди 10.11.1989г., директор на НСС през 2002–2007 г. – бел. ред.) – текстът беше безумен: какви далавери съм вършил само защото съм участвал в някаква комисия, която да разследва няколко милиона, изчезнали от „Нефтохим“.

Последното е вярно – така нареди Министерският съвет, после излязохме с доклад къде са милионите и т.н. Но това е дало основание да пробутат на подходящ журналист материал, според който тия 2 милиона съм ги откраднал аз.

– А вие сте питали къде са те…

– Ние разследвахме. Но да се върнем към последния доклад. Заради него Атанасов отиде на съд за злоупотреба със служебно положение. Оправдаха го. Ставаше въпрос дали е имало оперативни данни, които да дадат основание за изводите – защото в доклада няма доказателства.

– Да, той прилича повече на пачуърк от вестникарски публикации.

– Точно. И аз не можех да се защитя срещу толкова обвинения. Единствената защита беше да се провери от съдебната власт имало ли е основания да се напишат всичките тези неща. Иван Драшков (тогава изпълняващ длъжността шеф на НСС), Цветлин Йовчев (сегашният вътрешен министър), Владимир Писанчев (сегашният шеф на ДАНС) и още няколко човека саморъчно написаха самопризнания: че в НСС не са имали нищо, абсолютно нищо „черно на бяло“; че Атанасов им е носил едни хвърчащи листчета и им е казвал: „Това препишете, онова препишете…“

– И ги е карал да съставят този доклад?

– Да. Те го признаха пред следователя по време на следствието. Официално писмо до съда написа по този случай Драшков. Но в съдебната зала всички се отрекоха от показанията си. И аз не знам защо се отрекоха. На тях им казаха, че ако признаят, че са участвали в писането, ще бъдат привлечени като съучастници. А по НПК никой не е длъжен да дава показания сам срещу себе си. Значи те не могат да бъдат преследвани за лъжесвидетелстване. И досега, като се видим с Драшков, той казва: „Г-н министър, голям грях имам към вас“. Така се пишеха докладите…

Следва продължение…