Вежди Ражидов просто каза гласно онова, което мнозина си мислят, но не смеят да произнесат от страх, че ще бъдат стигматизирани. Професионално и човешки.
Време е да си припомним какво беше да казваме истината.
Например, истината, че повечето българи са против Украйна, а украинските бежанци са им досадни. Досадни са им и тия с профилните снимки с украински знамена.
Истината, че повечето българи обичат Русия. И това е архетип, няма как да го пребориш с кампании, шествия и постановления.
Че не искат еврото.
Че са все по-скептични към тъй наречените „евроатлантически ценности“.
И към Европейския Съюз въобще.
Истината, че повечето българи са хомофоби.
Да, бе, ужас, хомофоби – мразят обратните и прайдовете им. Мразят претенциите за привилегирован статут вследствие на полова ориентация. Мразят джендъра. Мразят идеята за еднополови бракове.
Мразят и посолствотО, и посолстватА – направо да си внесем друг народ…
Истината, че повечето българи не просто мразят, а направо презират политическата класа, затова масово не ходят до урните.
Истината, че имаме най-непредставителната демокрация в Европа.
Че няма нито една истински българска партия.
Че ни управлява кресливо, втръснало на всички неолиберално малцинство, което налага волята си над милиони.
Че отдавна не разполагаме сами със съдбата си и сме се обърнали на колония.
Че медиите деформират, подменят реалността в услуга на управляващата плутокрация.
Че свободни медии отдавна няма…
Да си припомним какво е да казваме истината, без страх от последствията; да преборим оруеловата автоцензура, не е панацея, но все е някакво трудно начало по пътя към нормализация на обществото.
Недялко Недялков
Редактор
