По някои от иначе многобройните реакции, които прочетох във фейсбук относно информацията, че в новия парламент ще има 19 депутати пенсионери, които ще получават по около 8 хиляди лева заплата, аз окончателно разбрах, че този наш народ си заслужава несретната и жестока съдба.
Да си беден и нещастен, цял живот едва да свързваш двата края, да обричаш и децата, и внуците си на тази възпроизвеждаща се българска бедност и същевременно да защитаваш с пяна на устата едни други хора тарикати, които всъщност са призвани от задълженията си да направят така, че да не получават българите най-мизерните пенсии на света…
Вяма днес другаде такъв срам – в 21 век милиони българи да получават доход от под 75 евро, а в същото време техните уж „слуги4,народни представители, да получават цели 8 000 левчета, пари, които и във Франция не се получават…
Във Франция има солидарност, има все пак някаква справедливост поне на средно ниво, там пенсиите започват от минималните 2000 лева, а заплатата е минимално 3000 лева…И винаги са недоволни, винаги са на улицата, винаги издигат лозунга – долу мизерията!
А у нас…
Ти самият да получаваш 100-150 лева, да си блъскал цял живот, а в същото време да защитаваш онези, които ще получават по 8 хиляди лева за нищо работа, а само за безропотно гласуване в парламента…
Кой от тези народни уж представители е станал и ясно и високо е казал това, което аз пиша вече десетки години и събирам злобата на …българските пенсионери – кой от народните представители досега е казал, че това, което се върши десетилетия наред с възрастните, болните, безработните в България е ГЕНОЦИД…
Почти никой,нали?
А колко години имнаха в демокрация? Вече 30 години…Разбирате ли какво значи това – 30 години демокрация, а хора в 21 век живеят като скотове, и то в най-богатото общество в света – европейското, на което между другото вече десет години са „пълноправни“ членове…
И тези същите защитават своите палачи. Жертвите защитават палачите си…
Такова чудо и в Африка няма.
Много объркан, много болен народ…
Надежда всяка тук наистина няма.
Просто в кръвта ни е да бъдем тарикати и безпринциони партизани. Да гоним другия за кокошка, а своя да браним за убийство и да казваме – е, голяма работа, какво толкова е направил…
Ето, тук е голямата, огромната, светлинната разлика между нашия котловинен и ограничен свят, в който най-любимото занимание е да правиш мръсно на съседа си и да си съизмерваме винаги струйките и оня, нормалния свят, където хората са свободни и въпреки трудностите редовно си почистват къщичката…
Разлика, която ни обрича да бъдем винаги страната на мизерията, дребния тарикатлък и шмекерлък.
да не виждаме сълзата, кротката и лютива сълза в очите намайките и бащите ни, а да се нахвърляме като бесни срещу малцината, които все още се опитват да ни отворят очите…
Но могат ли да бъдат отворени очи, които не искат да виждат…
В тази страна нищо не е в състояние да разлюлее застоялите води на ленивото и себично, безприципно, кланово мислене, чиято основна теза е – кротко, сиво, подлагай гръб, сервилнечене пред силния, ритник на падналия и …“патриотизъм“, як „патриотизъм“ на килограм и викове…
Да, от нас няма по-велики на тази земя!
Велики ли…
Димо Райков
Редактор
