Напоследък не пиша.
Не ми се разказва защо е така, не ми се разказва и с какво се борих последната седмица, защото нещата бяха драматични за семейството ми.
За това нито имах време, нито желание да пиша. Днес обаче няма как да не споделя един нов феномен.
Представители на новоизбраните парламентарни партии и коалиции, които с моминска трепет и постклимактерична истерия цвилиха няколко години срещу MAFIQTA най-накрая се усетиха силни.
И взеха да плюят медиите заради…заглавията, избрани от редакторите, в които главни герои са техните любимци.
„Колко ви платиха да пишете такова заглавие за Хаджигенов?“.
„Колко ви платиха да пишете такова заглавие за ДБ“?
Пичове.
Да се разберем.
Когато оперетните ви герои говорят глупости по телевизиите, не са ви виновни редакторите.
Вие по-добре се съберете и кажете каква адска простотия се готвите да направите, вместо да ми обяснявате как трябва да тълкувам думите на поредния ви смешен и жалък партиен фюрер.
На тоя свят най-силно ненавиждам онези, които идват и започват да ми обясняват как правилно трябва да разчитам нечия мисъл. Особено, ако тая мисъл е тъпа като празна ръждясала кофа.
С това искам да кажа, че, уви, скъпи мои новодошли във властта приятели, вие сте същите комунистически фатмаци, каквито бяха и вашите предшественици от ЦК на БКП.
И ви предлагам да млъкнете. Концентрирайте се в спектакъла, който предстои.
А мен ме вълнуват простички неща.
Например защо когато някой се разболее, при положение, че цял живот е бил съвестен данъкоплатец и гражданин, бива оставен на произвола на съдбата, а в провинциалните болници дори няма да му направят едно елементарно ЕКГ, въпреки, че на челото му пише – „Тежко болен“.
Това имах да ви кажа.
Повръща ми се от вашия комсомолски ентусиазъм.
Вариантите да ми се повръща са два – или съм болен, или съм бременен…
Редактор
