Триесе години глобалното българско дясно човечеството викаше, че колкото по-малко държава, толкова по-добре. Даже без ич – най-добре. Същото това човечество сега опищя орталъка, че държава няма. Ама, според мен, стигнахме до мечтаното.
Поне на някои им се сбъднаха мечтите…
На министера на здравето, също му се сбъдна мечтата да стане министер на здравето. Тази поетична душа, този хуманен , чувствителен алтруист най-сетне има българския ефир, за да може да излее цялата прелест на поетичната си душа. Може, ако си поиска, да прекъсне турски сериал, за да каже на льобимия си народ, как го обича непрекъснато,
безрезервно и безкористно и че го пази като орел.
В Панорама на Б.Василев, ако си поиска може да иде и да се закача с Иван Кръстев, да си се усмихват и намигат съучастнически с Гостите и да докосне сърцата ни ваопще. Бавно, с нежен тенор, леко назидателно,
но без да прекалява, както се говори на бавноразвиващ се народ, какъвто безспорно сме, Той ни напътства и превежда през житейските бури и цунамита, цели и невредими. Прилича на спасителя Кашпировски. Аз даже слагам чаша с вода пред телевизора, докато говори, за да се зареди водата с положителна енергия. Тази вода лекува душевни и телесни рани…
И не е некъв простак да вика ПКП и други подобни. Плюс това е логодедалист. Не вика що, а защо…. Отговаря възпитано и изчерпателно на всякакви мисирски въпроси.
––––––
В едно купе, от новите на Боко, най-хубави влакове в света, страшно се размирисало на л.йна. Миризмата идвала от конкретно един човек, който спокойно си четял вестник. Елегантен господин, с костюм и вратовръзка, с лъснати обувки до блясък, с гъзарски очила. Всички пътници се изнизали един по един… Останал само един Любопитен Стоик. По едно време той почукал внимателно по вестника и попитал:
– Извинете, господине, вие случайно да сте се нас.ал?
Елегантният господин надникнал над вестника, наместил гъзарските очила и отговорил адски възпитано:
– Да, защо?
Виктория Тинтерова, фейсбук

Редактор