Във вчерашната си реч Джей Ди Ванс описа една действителност, която нормалните хора в Европа отдавна са описали.
И тази действителност не се появи след началото на сблъсъка между Русия и евроатлантическия Запад на територията на Украйна Тя е факт много преди това. Просто бойните действия неимоверно засилиха най-отвратителните характеристики на тази реалност.
Ванс говореше за това, което всички ние знаем, че отдавна съществува. Да, в Европа няма демокрация. В Европа отдавна има един елит, който си е просвоил правото да управлява от наше име и използва демокрацията като смокинов лист на срамните си дела.
А когато все пак някой неудобен лидер или неудобна партия вземат, че спечелят изборите, евроатлантическите демократи моментално ги отменят.
Да, в Европа отдавна има полиция на мисълта, която наказва всички, които дръзнат да изразят мнение, различно от официозното. Да, най-страшните врагове на Европа не са някъде на хиляди километри разстояние. Най-големите врагове на Европа са вътре в нея.
Всичко това си го знаем прекрасно и без Джей Ди Ванс да ни го казва. И все пак речта му побърка настоящия европейски елит. Защото го каза американският господар. Този господар до вчера обсипваше евроелита с дребни подаръци, а днес вече му се надсмива и дори почва да му се кара. Как да не полудееш наистина!?
От вчера вечерта евромисирките пребивават в състояние на крайна истерия и не са спрели да издават характерните си звуци. Разбира се, забавно е да се гледа тази животинска ферма, чиито обитатели довчера бяха убедени, че са физическото въплъщение на умнокрасивитета. А сега приличат на онези кокошки, които макар и вече с отрязани глави, продължават да търчат из двора и да вдигат напразен шум. И все пак е тъжно, че тъкмо подобни немислещи създания съставляваха огромната част от европейския елит – като партийни и правителствени лидери и, което е още по-лошо, като хора, формиращи мнение за ставащото по света, като интелектуалци, Боже опази!. Няма по-страшно доказателство от това, че Европа е изпаднала в дълбока криза. Да позволиш такива хора да са твоите лидери – това наистина е признак на жесток упадък. От който не знам дали има възстановяване.
Петър Волгин
Редактор
