Георги Първанов: Румен Радев няма партийни пристрастия.

Безпрецедентният провал на КСНС е опит да се принизи ролята на Съвета и да се омаловажи функцията на президента.

Президентът в периода 2002-2012 г. Георги Първанов определи Румен Радев като непартиен и старателно отбягващ всякакви подозрения за партийно пристрастие в студиото на „България сутрин“.. Определение, което граничи с откровения цинизъм. Или с шокиращо бълнуване. Във всеки случай е крайно неуместно на фона на съвместните действия на президента с БСП. Първанов бързо се опроверга сам.

Безпрецедентният провал на КСНС е опит да се принизи ролята на Съвета и да се омаловажи функцията на президента. Това е стремеж на управляващите да неглижират президентската институция, а това е много рискова игра. Очевидно, че от двете страни на „Дондуков“ има различия по ключови теми. На провала на КСНС бе отговорено с вето. Двете институции са в откровена „студена война“, заяви президентът (2002-2012 г.) Георги Първанов

Според него опозицията в лицето на БСП не е далеч в извода си, че провалът на КСНС е вид бойкот от управляващите към президента Радев.

В последно време станахме свидетели на редица скандали в родната политика – от войната между управляващи и президент до различни „гейтове“ и противоречивите изказвания на вицепремиера Валери Симеонов и депутата от ГЕРБ Антон Тодоров пред водещия на „Нова ТВ“ Виктор Николаев.

„Затруднявам се да преценя кой е последният скандал. Има много измерения на това, което стана през последните дни. Случилото се е израз на една тенденция – да се използва езикът на омразата. Недопустимо е това, което стана в ефира на телевизията. Недопустима е агресията на вицепремиера. Защо никой не се впечатли от думите на Антон Тодоров по отношение на президента дни по-рано? Може да не харесваш личността на президента, но не може така да се държиш. Това са провокатори във всяко отношение“, коментира Първанов.

На финал на разговора Георги Първанов подчерта, че е крайно време да се разберат политиките за eвропредседателството, което ни предстои. По негови думи източната политика на ЕС издиша отвсякъде.

„После се питаме защо няма диверсификация в енергийната сфера. Защото липсва политика към Изтока. Ние гледаме на Азербайджан, Туркменистан и Казахстан само като на източници на енергоресурси, а трябва да се работи с тях стратегически и в дългосрочен план“, уточни той.