ГЕРБ – строители на съвременния социализъм

С най-новото чудо – държавна язовирна фирма, управлението на Бойко Борисов съвсем засенчи БСП

Мислите, че БСП е най-социалистическата партия в България? Нищо подобно – ГЕРБ е. Не гледайте думите, вижте делата. Партията на Бойко Борисов може всеки ден да повтаря, че е дясна, но всъщност се държи като оглупяла левица, която непрекъснато тика държавата там, където изобщо няма място – в икономиката.

Не друг, а сегашният кабинет на Борисов обяви край на приватизацията. Предният състав пък зачеркна приватизацията на „Авионамс“ и направи военноремонтния завод отново държавен – за сметка на данъкоплатците, защото бюджетът плати за придобивката. Сега на дневен ред е връщането на активите на ЧЕЗ под държавна опека. Правителствата на ГЕРБ вече са създали толкова много държавни фирми, че БСП може само да си скубе косите, че прекият й политически съперник я бие на собствения й терен. Последният шедьовър на „Борисов 3“ е идеята да учреди поредно държавно предприятие, което да поеме грижата и разходите за по-малките язовири, които общините не могат, или не искат да стопанисват.

За новата язовирна фирма се знае малко, но се очертава голямо точене. Държавното предприятие ще е на бюджетна ясла. Но не само. То ще е храненик и на другите собственици на язовири – замисълът е те да го спонсорират с отчисления от печалбата си, които ще влизат в специален фонд. Отсега е ясно, че „донорите“ едва ли ще са доволни, че ще хрантутят фирмата за малките язовири.

Не е ясно дали правителството е питало кметовете и общинските съвети какво мислят по въпроса общинските съвети и колко язовира приблизително ще трябва да обгрижва новата фирма. Ясно е, че

прахосването на държавни пари за ремонтни цели ще достигне нови висоти

Защо изобщо трябва да се създава ново държавно предприятие? Вече има две мощни такива. „Напоителни системи към агроминистерството и „Язовири и каскади“ към НЕК. Наистина ли се налага да се прави още една бизнес администрация? Та това са сериозни разходи – за директори и надзорен съвет, за експерти, секретарки, шофьори и чистачки, за служебни коли и телефони, за командировки, вероятно и за нова сграда, за ток, парно и вода. Разбира се, тези разходи са малкият дявол, а големият е в обществените поръчки, които ще възлага бъдещото предприятие – за ремонт на язовирни чаши и стени, преливници, за охрана, за почистване и прочее. И понеже ще плащат с чужди, а не с изработени собствени пари, можем да се сетим как шефовете на държавното предприятие ще избират изпълнителите и колко скъпо ще излиза на данъкоплатците „здравето“ на малките водоеми.

Внезапното бързане да се учреди язовирно държавно предприятие е повече от съмнително. Още повече че изпълнителната власт има несвършени задачи от предишни петилетки. Още в първия си мандат например премиерът Борисов се ядосваше, че има общини тарикати – дават подопечните язовири на частници, прибират концесионни такси или наеми, а не дават и лев за капитални ремонти. Ядосваше се и щеше да взима мерки. Това беше 2012 г. Шест години по-късно премиерът пак се гневи, че язовирите се рушат, преливат, пакостят и лекьосват имиджа му. Просто нищо не се е променило.

Какви държавни фирми, какви законови промени! Та държавата десет години не може да се оправи със собствеността и управлението на един-единствен язовир – както се вижда от драмите около „Бели Искър“. Цяла вечност Столичната община, Министерството на регионалното развитие, областната управа на София и концесионерът „Софийска вода“ не могат да се разберат за отговорностите си. Наскоро се разбра, че язовирът е държавен, ама не съвсем – понеже областният управител „пропуснал“ да издаде акт за собственост. При този цирк около един язовир вярва ли някой, че създаването на държавна фирма за дребните и нежелани от никого язовири ще помогне за решаването на проблемите.

В нашата мила родина

дори точната бройка на водоемите е неизвестна

При това през годините броят на язовирите мистериозно расте. Има и друга странност – увеличават се главоломно водните обекти с неизяснена собственост.

През пролетта на 2014 г., когато преливащите водоеми пак бяха централна тема, земеделското министерство се заричаше да опише всички язовири и да ги снабди с паспорти. Мисия похвална и възможна. Но неизпълена. Тогава се говореше за около 500 „ничии“ язовира. В края на 2016 г. ДАМТН – агенцията за технически надзор, призна, че язовирите с неясни собственици вече са почти 1000. Оказа се, че само за 2 години „безпризорните“ са се удвоили.

И на този фон правителството „спасява“ положението, както учредява нова държавна фирма?!

Начинът, по който правителството създава новото безумно бизнес начинание, сам по себе си е изобличаващ. След няколко подмятания на премиера и на икономическия министър в последните дни на наводнения и бедствия, че трябва да се вземат мерки за занемарените водоеми, кабинетът не на шега предлага да се създаде държавно предприятие. За целта обаче трябва да се промени Законът за водите, така че думата ще има парламентът.

Вече се разбра, че за целта министърът на икономиката Емил Караниколов е поднесъл на колегите си някакви предложения за промени в закона и те са одобрени. Само че проектът е апокрифен – никъде не е публикуван. Няма ги черно на бяло и мотивите. Липсва задължителната оценка как ще се отразят законовите промени и колко ще струват те на бюджета. Няма сметки дори колко пари са необходими, за да се направят ремонтите, така че язовирите да не стават всяка пролет цъкащи водни бомби. Прескочена е цялата важна и уж незаобиколима задължителна процедура, наречена „обществено обсъждане“, по време на която всеки може да разкритикува или да допълни с важни предложения законопроекта. Защо е прескочена ли? То е ясно – за да не се задават неудобни въпроси. Цялото бързане издава, че някой вече има план как да печели от проблемите с язовирите и не иска да чака някакви си обществени прения, камо ли да се съобразява със забележките. А както всеки възрастен българин знае, у нас

най-лесно се печели на гърба на държавна фирма

Знаят го и управляващите. Неслучайно ГЕРБ се оказаха рекордьори и най-верни последователи на принципа за повече държава в икономиката, любим и на партии от съвсем други политически полюси – като БСП, БКП и „Атака“ например.

Социалистите навремето измислиха държавната компания „Индустриални зони“. ГЕРБ обаче отцепи от нея друго държавно дружество – известното „София тех парк“, което се издържа с европейски пари.

През 2011 г. кабинетът „Борисов 1“ се напъна и роди Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП) – уж за да ускори изграждането на автомагистралите „Струма“, „Хемус“ и „Черно море“. След като гръмнаха няколко корупционни скандала, а и защото излишно дублираше работата на пътната агенция, държавната фирма бе безславно закрита.

Първият Бойков кабинет направи и друга странна структура – Държавна консолидационна компания, накратко ДКК, в която първоначално влязоха по-дребни пакети акции на държавата във вече приватизирани предприятия. А следващите управления започнаха да тикат в нея и цели държавни фирми. Това впрочем е една от най-потайните компании в държавата.

В името на електронното управление се създаде ЕСИ – „Единен системен интегратор“ – отново държавно предприятие, което да гради е-връзките между институциите.

Сегашното правителство дори се беше засилило да прави държавна фирма, събирач на пътни такси, която да изгради тол системата. Добре, че обществената поръчка бе напреднала, та Борисов се отказа от идеята и остави работата на частен консорциум.

В икономическата история и практика на България има достатъчно много крещящи примери, че държавата не може да прави успешен бизнес. Вижте БДЖ, където в момента се вихри пореден скандал с обществена поръчка за ремонти, нагласена в полза на определена фирма и оскъпена многократно.

Защо е тази мания за роене на държавни фирми? Много просто – държавните фирми са удобни за черни каси, за уреждане на роднини, приятели и съпартийци, за преразпределяне на държавна и европейска пара към правилните джобове чрез обществени поръчки. Правителството на ГЕРБ и „Обединените патриоти“ е направо неудържимо в този бизнес. Още не е направило фирмата за язовирите, а вече се замисля за ново държавно предприятие – чистач на речните корита.

Кристиян Коев

Редактор