Градуса в Русия се вдига и са настроени доста решително. Прочетете от уважаван военен форум. Хората които пишат там не са случайни.
Особено последния абзац. Важен е за нашите атлантици. Протеста ни за неутралитет става по-важен от всякога:
Войната никога не е добра. Винаги трябва да избирате между лоша война и най-лошото. Русия не постави нищо на кантара – просто беше поставена пред избор от две войни. Когато нашите „светлолики“ интелектуалци викат: „Не на войната“, те се застъпват не за мир, а за поредната война. В средата на миналия век Великобритания и Франция се опитват да избегнат лоша война, като непрекъснато отстъпват на Хитлер и по този начин хвърлят света в най-лошата възможна война. Русия също дълго време отстъпваше на Запада, опитвайки се да се измъкне от въоръжения конфликт, а сега се включи във войната. Лошо – защото все пак имахме избор.
През 1939 г. Великобритания е първата, която обявява война на Германия, въпреки че германците не нахлуват на територията й. Уинстън Чърчил не утеши или успокои нацията, признавайки честно: „Нямам какво да предложа освен кръв, упорит труд, сълзи и пот“. И никой във Великобритания не излезе да иска мир. Защото мирът вече не беше възможен. И днес мирът между Русия и Украйна е немислим, защото във войната на истината и лъжата всеки мир, с изключение на свят с победена лъжа, ще означава само триумф на полуистината, което означава победа на лъжата.
Украйна лъжеше 8 години, че са във война с Русия. Сега всеки, който повярва на тази лъжа, може да погледне истината – така изглежда истинската война с Русия за Украйна. Европа, призоваваща за мир, лъже днес. Ако искаше мир, нямаше да изпрати оръжие в Украйна. А нашата „интелигенция“, викайки „Не на войната!“, копнее не за мир, а за поражението на Русия. Но тя, както през всички времена, отново не се съобразява с хората, не ги разбира и не чува. Всички в Русия искат мир. Но не и такава, където целенасочено биват убивани например евреи или славяни. Нито един, където руснаците в Донбас се убиват безнаказано. И не такъв, където можете да лъжете за нас безнаказано.
Ето защо разделеният руски народ днес се обедини и се превърна в едно цяло. Вече няма да търпим лъжи. Готови сме за кръв, труд, сълзи и пот. Ще орем градините и ще засадим картофи, ако трябва. А тези, за които Apple Pay е по-важен, трябва да знаят, че времето за лъжи е към своя край. И времето на забавленията им по площадите свърши. Ако искате да излезете с вашите лицемерни лозунги, излезте. Но сега ще стигнем до там. Ние сме народ, който се разболя до повръщане от вашето лицемерие и продажност.
Всичките ни милиардери, треперещи с ръце над гърдите си, цялата гнила интелигенция, любовно гледаща в устата на Запада, всички тези картонени опозиционери, плачещи за загубените грантове на чужди посолства, дори да не си помислят, че ще отстъпим и ще направим компромис.
Твърде дълго ви търпихме. По-добре се скрийте в ъгъла с лицемерното си пъшкане и не привличайте вниманието към себе си. Дълго се впрягаме, но вървим бързо. А заради скоростта лесно можете да изпаднете от нашата количка.
Не искахте да чуете истината. Сега ще чуете. Чрез канонадата и картечния огън.
Готови сме да отидем до края, защото не ни трябва свят, в който „праведността в служба на порока“ и нас ни няма. Ние сме за истината. И затова „междинният мир“ няма да ни устройва.
Русия не за първи път превъзпитава лъжци и негодници.
Знаем как. А къде териториално ще завършим образователния си процес зависи от това колко дълго ще се задържите на уютната си лежанка там, в Европа.
Тодор Ангелов
Редактор
