ЛОБИЗМЪТ В ЕС
**** Над две-трети от регистрираните лобисти в Брюксел работят за корпорациите.
Европа прави твърде малко, за да противодейства на едностранното лобистко влияние на корпорациите!
Това е заключението на „Доклада за лобизма в ЕС“, подготвен от LobbyControl.
По отношение на прозрачността на лобирането се отбелязва, че парадоксално централата в Брюксел понякога е много по-прозрачна за процесите, отколкото онова, което става зад кулисите в Берлин и други европейски столици.
Сериозна констатация е, че не съществуват ефективни правила за ограничаване на корпоративното влияние чрез дейността на различни експертни групи, небалансирани лобистки срещи или неформални канали.
Въпреки положителните тенденции към прозрачност, докладът констатира, че
„Въпреки това силата на корпорациите в Европа очевидно е твърде голяма”.
– Отчасти те могат буквално да диктуват закони и политически процеси” – споделя Имке Диерсен, политически директор на LobbyControl.
Националните правителства са лобистки средства
Според анализа ключова роля за едностранното влияние на лобизма играят държавите-членки на ЕС.
Непрозрачният Съвет на ЕС многократно оспорва интересите на националните правителства в техните местни индустрии. Например федералното правителство разрежда или забавя ефективни тестове за емисии или по-добри правила в борбата срещу избягването на данъци и укриването на данъци.
Ето тревогата, изрезана в доклада:
„Европа позволява на корпорациите да прехвърлят активите си в сенчести финансови центрове, като по този начин те избягват своите данъчни задължения. Чрез това тяхно избягване и оптимизиране на данъчните им приходи, страните от ЕС губят между 50 и 70 милиарда евро данъчни приходи всяка година. Това е пет до шест пъти повече от това, което ЕС харчи всяка година за научни изследвания и образование”
Според мен стойността на оценката за няколко десетки милирди е силно занижена – става дума за стотици милиарди.
.
Осем фактора за силата на корпорациите
Посочват се осем ключови фактора за корпоративната власт в Брюксел.
Те включват набирането на политици като лобисти, зависимостта на бюрокрацията от ЕС от корпоративната експертиза или привилегирован достъп чрез изключителни събития като „Europa-Forum-Lech“, организиран от Гюнтер Йотингер.
„Корпорациите могат да разчитат на невероятна лобистка сила да защитават своите интереси“, казва един от авторите на доклада Нина Катемич. „Две трети от 25 000 лобисти, които влияят на законите, политиките и общественото мнение в Европа и имат годишен бюджет от 1,5 милиарда евро, представляват корпоративни интереси.“
Този дисбаланс може да се види и в Европейската комисия, която има около 70% от срещите си с представители на компаниите, за сметка на обществмени организации и групи, както се вижда от скорошна оценка от LobbyControl.
„Тази едностранчивост е проблематична и противоречи на обещанието на председателя на Комисията Юнкер в началото на мандата му да иска да осигури повече баланс“, заяви Катемич.
И при експертните групи се залязва приоритетът на корпорациите.
Така например, експертната група „Емисии в практическо шофиране – леки търговски превозни средства“ се състои от 70% представители на автомобилната индустрия. Според разследващия комитет на Европейския парламент относно скандала с дизела тази група е допринесла, между другото, за забавяне на по-ефективна процедура за изпитване на емисиите на замърсители от превозните средства в продължение на години.
Още повече прозрачност на лобирането и строги правила за лобистите са от съществено значение за зачитане на нуждите на обществата, резюмира докладът.
Линк към доклада:
https://www.lobbycontrol.de/wp-content/uploads/EU-Lobbyreport2019.pdf?fbclid=IwAR2ZPjVeY5yvA6Us3AVW5Ypp3SCd5Ey_DF17uXxatmvmVwH2ZIHKRCghN6Y