Русия си организира българска президентска и премиерска визита:
МНОГО ШУМ ЗА НИЩО
**** Господарят на Кремъл разигра своя геополитическа партия белот, в която родните държавници дори не бяха козове
**** Резултатът ще бъде международен скандал с България – за „три дузини убийства” и всичко, за което се сетите или не се сетите
Шекспировото заглавие „Много шум за нищо” е най-подходящото да маркира визитата на Румен Радев и визитата на Бойко Борисов в Москва.
Докато у нас тръбят фанфари за историческата им мисия и резултати, анализаторите си поставят няколко прости въпроса.
Например:
1. има ли подписани някакви официални документи, меморандуми, споразумения? За каквото и да е! Отговорът е „не”!
2. имало ли е разговори по повод огромното негативно търговско салдо във взаимната ни търговия (на минус сме с 2.6639 млрд. лв. през мин. г. и с 881 млн. през първото тримесечие на тази)? Отговорът пак е „не”!
3. придвижило ли се е решаването на проблема с лицензионните режими на българската военна промишленост за нейната продукция? – Не!
4. обещаха ли ни черноморски „Български поток” или газов хъб, или втората тръба от „Турски поток” да завие към нас за износ на Запад? – Не!
5. ще ни върнат ли най-сетне родните исторически архиви, задигнати навремето с помощта на Червената армия?- Поредно „не”!
6. ще ни доставят ли най-сетне платеният от България по арбитражното споразумение атомен реактор? – Засега пак „не”!
Списъкът с въпросите може да бъде продължен, но и този е достатъчен, за да аргументира безплодността и безсмислието на двете родни визити в Москва.
Тогава защо въобще бяха организирани тези посещения?
Ако действителен съорганизатор е била и българската страна в разговорите, то българската държавна политика е недопустимо левашка, лаишка и примитивна. Но Кремъл не са родните електорати, към които фразата „и аз съм прост, и вие сте прости, значи ще се разберем”, би могла да бъде основа за някакви преговори и омайване.
Но според мен българските държавници не са съорганизатори. В тези срещи те бяха привикани само като изпълнители, единствено като актьори. В големия геополитически театър, който се разиграва.
РЪКУВАНЕ С ПРЕСТЪПНИК
Една статия в световното списание „Политико” подсказва параметрите на тази геополитическа драма.
„Нима никой не е информирал министъра за това преди посещението му“ – беше въпросът, който зададе четивото. То се спираше на срещата и фотографията между Бойко Борисов и американският правосъден министър и главен прокурор Джеф Сешънс, който присъстваше на срещата на правосъдните министри от ЕС тук в София.
„Това”-то подпали фитила на бъдещ огромен международен скандал с България.
Това „това” беше формулирано от изданието, известно с тесните си връзки с американския политически елит на 21 май – в първия ден от посещението на президента Румен Радев в Москва, когато се разбра за привикването от Путин на нашия премиер в Кремъл.
Ето само някои ремарки от това „ТОВА”:
***** „три дузини убийства”,
***** „незаконни сделки”,
***** „трафик на амфетамини”,
***** „организирал прикритие за неговата приятелка (Цветелина Бориславова), управлявала голяма българска банка (СИбанк), обвинена в изпиране на пари на организирани престъпни групи”.
И т.н., и т.н., и т.н.
Скандалът е по-голям дори от онзи прочутия навремето – „конграчулейшънс“-а. със статията за Бойко Борисов в „Конгрешънъл Куотърли”. По-голям е дори и от опазения в тайна у нас със статията в още по-авторитетното издание „Foreign Affairs“ за мафиотските държави, в която България беше посочена като лидер в тази област с дори по-силни връзки между власт и мафия, отколкото в Косово.
_______________________________________
„Няма как Сешънс да не е знаел, че се ръкува с престъпник“, резюмира изданието.
_______________________________________
https://www.politico.com/story/2018/05/22/sessions-organized-crime-bulgaria-603378
Статията беше нещо като последно предупреждение, ала се видя, че за разлика от друг път то не хвана декиш сред родните властници.
Кремъл беше решил да играе брутално.
Затова веднага след срещата си с Путин Борисов беше привикан отново на пожар, в рядко демонстриран господарски маниер от посланиците на основните държави от ЕС у нас. И още вечерта взе самолета за София, за да се срещне рано сутринта с представителите на европейските ни партньори. От този разговор нищо не чу освен две-три формални фрази в информационното съобщение.
В резюме: позата шпагат се счупи. Разчекнатата България беше предупредена от основните сили в Евросъюза и най-официално, в присъствието на представители на всички държави-членки, че не може да остане в това положение, защото иначе ще я доразчекнат.
ИГРАТА НА МОСКВА
Какво преследваше с тези заповядани български визити господарят на Кремълските кули, каква беше причината за тях, та привикаха нашите „държавници” като на пожар?
Посещенията на канцлера Меркел и президента Макрон в Москва показаха, че
1. ЕС няма да премахне санкциите срещу Русия;
2. Ако транзитът на газ през Украйна спре, то санкциите ще се засилят. Путин веднага капитулира и обеща, че около 20 млрд. кубометра ще останат за преминаване през украинска територия, ако се договорят с Киев. Въпросът е ако руският троянски кон Порошенко разиграе партията на Путин и се опъне по конкретните условия, какво ще се случи? И ако остане без транзит на газ, какво се прогнозира за Украйна – съдбата на Сирия ли?
3. Относително разбирателство има само по Иран заради големите търговски интереси на Запада и големите политически на Русия. За Сирия обаче няма. И по др. болни въпроси.
Чрез родните държавници в отговор на срещите с европейските повелители Путин демонстрира – съвсем недвусмислено и за първи път толкова преднамерено демонстративно (и унизително за държавата ни), че има безотказно, негово вътрешно средство за разкол и неприятности в ЕС – България.
И че пласира в ЕС Турция на Ердоган. Т.е. енергийните взаимоотношения Москва-ЕС Кремъл се опитва да преобразува в тристранни „Москва – Турция (НАТО) – ЕС, за да се гарантира от изненади и да отслаби натискът срещу себе си.
Затова например газовият Турски поток ще си върви през Гърция към Италия, а не към Централна Европа и редица източноевропейски държави, която си уредиха захранване от газ от Запада. (дори спряганият за толкова проруски настроен унгарски ръководитерл Виктор Орбан вече може да снабдява държавата си с газ, идващ от хъба в Австрия).
***
***
***
Визитите на Радев и Борисов бяха използвани като козове в геополитическата игра на Кремъл. Слаби карти – слаби козове. Но Кремъл няма силна ръка в тестето си – толкова са възможностите.
На фона на фанфарната истерия в родните медии някак тихомълком и незабелязано се промъкна новината, че Брюксел от една страна ще отпусне с 8% повече безвъзмездни средства на България (8.3 милиарда евро) през новия програмен период, а от друга – ще има право да спира тези пари за държави, неспазващи правилата или които са корумпирани и мафиотизирани.
И пак на този фон не се забеляза, че вчера официално беше открита първата част на газопровода ТАНАП от каспийския регион до гръцката граница.
Но руско-турският поток на този участък тепърва ще се строи. Междувременно огромният кораб „Pioneering Spirit“ на швейцарската „Allseas Group“, който започна да полага в Черно море втората газова тръба (онази, дето уж можело евентуално да завие към нас от Турско и да ни направи хъба за трансфер на синьо гориво към Запада) неочаквано напусна тези води.
Щял да се завърне през септември. Може би!
Но дали въобще ще се завърне?
Никой не прекъсва работата след положени по дъното 200 км и оставащи за полагане над 600 км още. Но основната дейност на компанията-собственик е по света и за американски концерни, а не за „Газпром”, подложен на санкции, които засягат и всички, работещи за него.
Фанфарите за „историческите” родни визити се оказаха кухи. Президентът и премиерът нищо не уредиха, а само влошиха международното позициониране на България.
Последиците от това ще ги усетят не само те, а всички ние.
****** ПРЕДИ 20 ГОДИНИ, 3 МЕСЕЦА И 13 ДНИ ВЗРИВЪТ, КОЙТО ПОМЕТЕ РЕДАКЦИЯТА НА ВЕСТНИК „Труд” беше заради моя поредица от статии – „Геополитическото статукво не удовлетворява никого” които прогнозираха, че всички тръби – газови и нефтени, ще заобиколят България – макар и на пъпа на Балканите, заради неадекватните действия на политиците ни. И например още тогава, преди 20 години разкриха тайната за обсъжданите руско-турски проекти за тръби по дъното на Черно море.
И посочиха, че България не играе на този геополитически и енергиен терен, а е карта, с която други играчи играят и се надцакват.
Ето няколко цитата от тази взривена статия:
***** С едно изречение: има ли истински национален суверенитет – предлагат се преференции, съществува ли протекторат – отношението е на натиск и безцеремонно извиване на ръце.
***** Битката за синьото гориво у нас всъщност е част от битката за най-големите новооткрити нефтени и газови залежи в района на Каспийско море.
***** То е в последната, най-вътрешна кукла от „Матрьошката“ на интересите. Преносът на газ се превърна в геополитически проблем.
Оживената шетня на велики и невелики сили в района от Балканите до Средния Изток го доказва. Няма голяма компания в горивоенергийния бизнес, която да не е втренчила поглед насам. Дори една Италия открито се ангажира с каузата на Албания. Не заради стари връзки, а заради възможността тя да се превърне в изходна точка на газови и нефтени магистрали към Европа.
****** От хоризонта на Кремълските кули се виждат не толкова пазарът, трансферът на нефт и газ и парите. Вижда се обменът на политическо влияние срещу заплахата от политическа дестабилизация.
****** За Москва районът на Средния Изток и Задкавказието е далеч по-важен и съществен, отколкото някакви Балкани.
Например в края на декември 1996 г. руският външен министър Примаков в поверителен разговор с тогавашната турска премиерша Тансу Чилер обеща, че ако страната й наложи вето над разширението на НАТО, то цялата газ и нефт ще тече през нейна територия. Месец по-рано бе роден в дълбока тайна проектът „Син поток“ – газопровод по дъното на Черно море. Роди се по времето на Жан Виденов, когато още нямаше скандал. Същата теза за НАТО и ролята на Турция защити неотдавна в своите поверителни разговори с турските му домакини и руският премиер Черномирдин – готов на всякакви други отстъпки в нейно име. (бел. този пасаж, разкрил съдържанието на секретните разговори беше непосредственият повод за взрива-предупреждение)
****** Уреждането на нашите отношения с Македония без значение на споровете около езика и прочие досадности е част от голямата игра.
****** Забавянето на проектите за трансфер на газ през България като с магическа пръчка стимулират решаването на спорните политически възли в Средна Азия и Кавказ.
Факт е новата позиция на Иран и САЩ за преговори помежду им, наченките на диалог между враждуващите кланове и талибаните в Афганистан. Нараства натиска срещу Садам Хюсеин, а Турция се обръща към партньорство със страните от Персийския залив и Русия.
Факт са поредица търговски договори за газопроводи и нефтопроводи – все от юг. Които обаче не прекрачват българския праг.
****** Понеже газовият скандал е пробен камък за отхвърлянето на политическото опекунство на БКП-БСП, упражнявано пряко и косвено 45 години и почти още седем след тях. И мерилото за превръщането на България в действително независима страна вместо сегашното й състояние на протекторат.
В изграждащия се нов свят на взаимна зависимост и взаимообвързаност има място както за националните приоритети, така и за частните и чуждестранните. Мерилото е подходът, с който пристъпваме през неговия праг. И начина, по който го защищаваме от нечисти ботуши.
Кой знае защо си мисля, че този анализ и сега – над 20 години по-късно остава напълно актуален и достоверен. Това е плашещо!
Редактор
