Да се изгубиш в опозиционността

През есента на миналата година изглеждаше, че БСП е намерила слабото място на управлението. Тя успя да раздуха максимално фактите около братовчедските назначения в Хасково, оградата на турската граница, като кулминацията бе наложената оставка на Димитър Главчев.

И тук социалистите сякаш се изплашиха от собствения си успех и се отказаха от рязката си реторика спрямо ГЕРБ и Бойко Борисов. За това тяхно поведение може да има четири обективни причини:

– Социологическите агенции не отчетоха промяна на електоралните настроения, което постави под съмнение ефективността на опозиционните ѝ начинания;

– Което пък вероятно я е подтикнало да търси нови подходи и стратегии;

– ГЕРБ сами преминаха в настъпление, разигравайки картата с промяната на Конституцията за давността на приватизационните сделки, концентрирайки се върху случая с „Техноимпекс“;

– Наближаването на новгодишните празници и началото на европредседателството се възприеха като неудачен период за разгаряне на вътрешнополитическия дебат.

Всеки от горните пунктове може да съдържа в себе си голяма доза рационалност, но в своята цялост те практически

убиха политическата инерция на БСП.

Инициативата бе изпусната, а това е ключов фактор в обществения живот. Да налагаш дневния ред на обществото, у нас означава да моделираш/манипулираш политическите предпочитания на хората.

Разбира се, процесът не е директен и скоростен и ако в БСП са разчитали на мълниеносно преобръщане на настроенията, те закономерно са се излъгали. Но перманентното антикорупционното говорене срещу ГЕРБ и отправянето на остри персонални обвинения към Бойко Борисов е най-лесният път за сваляне на днешното правителство.

Силата на кабинета „Борисов 3“ не се крие в парламентарното му мнозинство.

Съдбата му е в ръцете на обществените настроения. Ако те се канализират трайно срещу властта, Борисов не ще има куража да остане на своя пост. Той подаде оставката на първите си два кабинета, не защото изгуби парламентарната си подкрепа, а защото се изплаши от завихрящото се обществено недоволство срещу управлението му.

В този смисъл, целта на вота на недоверие не е да бутне властта, а да я дискредитира. Но се изисква наличието на синхрон между политическите действия на опозицията и фокусите на общественото внимание. А БСП явно не отчита този факт.

Корупционните скандали около оградата с Турция и Делян Добрев одавна затихнаха, а едва сега ще се провежда самия вот на недоверие. Закономерно и отзвукът ще бъде минимален. В името на договарянето с ДПС и систематизирането на необходимата информация неусетно бе пожертвано най-ценното качество на вота – контекста, в който той се провежда.

Нещо повече, отлагагайки вота на недоверие за корупцията, БСП изгуби възможността да поиска и още един вот през декември – по въпроса за лекарствата. И трети вот днес – за престъпността.

От друга страна, не е ясно защо социалистите държат да привлекат към себе си ДПС. С тях или без тях, кабинетът все не може да бъде свален. БСП има интерес да се позиционира като единствената парламентарна опозиция и нещо повече – да подтикне ДПС да се приближи към ГЕРБ.

Освен загуба на темпо,

БСП се загуби сред политическите си цели.

Корнелия Нинова явно още не е успяла да овладее партията, защото скандалът с „Техноимпекс“ рефлектира в собствените ѝ редици по-силно, отколкото в обществото, като цяло. Което пък сякаш подкопа собствената ѝ увереност.

Контраскандалът на ГЕРБ можеше да бъде лесно отигран. Най-интелигентният подход бе да се поиска мнението на Венецианската комисия, което почти сигурно щеше да бъде отрицателно. Възможно бе да се действа и на приципа „Ако ще е гарга, да е рошава“. Като се постави изобщо въпросът за премахването на давността. Все пак убийциите и крадците не трябва да се ползват с по-голяма защита от приватизаторите.

Можеше и просто да се подкрепи инициативата на ГЕРБ. Ако Корнелия Нинова бе подведена под съдебна отговорност, това щеше да я превърне в очите на по-голямата част от обществото в невинна жертва на политическо преследване. Именно поради нейните действия, насочени срещу грандиозната корупция на днешното управление.
А днес се получи патов резултат. БСП прекъсна атаките си към кабинета, а герберите свалиха темата за „Техноимпекс“.

Създаде се усещането за неволно съглашателство между власт и опозиция.

Което зачерква целият успешен есенен политически сезон на социалистите.

Разбира се, правителството на ГЕРБ и патриотчетата е дотолкова корумпирано и некадърно, че постоянно ще дава поводи за обществено недоволство. И въпросът е дали БСП ще се научи да отиграва не само правилно, но и бързо моментните ситуации или ще предпочете един по-безрисков подход. Който може да я запокити отново към летаргията от времената на Михаил Миков.

Кристиян Коев

Редактор