Когато едно общество приема, че боят е възпитателен метод, пиши го бегало. Поводът е, че в последно време у нас петгодишни деца са брутално насилвани с пръчки, разучавайки народен танц. Според психолози все повече жени прибягват към шамарите, когато икономическата криза вземе връх. Но това обяснение не хваща дикиш. Защото в подобен случай целокупното ни общество, чийто жизнен стандарт всеки ден драстично намалява, трябва да хване… дървото! И какво ще стане? Ще се трепем един друг, а който оцелее, ще посегне към децата, наричайки ги „тъпунгери“ или „лигльовци“…
Едно време при социализЪма, боят в училищата бе забранен. Но не отменен, се шегуваха тогавашните даскали. Не, не че са ни били, ала „шепотът“ на показалката бе повече от ясен. И ние не мърдахме! Така страхът трайно се насади у нас, та и до сега не ни е пуснал…
Но това сякаш е чисто българска черта – бий, да не те бият! Ала запитваме ли се какво става в детските душички? Не е ли това пример, че насилието ражда насилие? А после се питаме – тези деца кой ги възпитава. Ние ги възпитаваме и те стават такива, каквито ги направим.

Редактор