„Демократическата партия е партия на ВОЙНАТА И НА ЦЕНЗУРАТА.
Партията на баща ми Робърт Кенеди и чичо ми Джон Кенеди (и двамата убити) бе партия на труда, срещу цензурата, войните, колониализма, авторитаризма.
Войната в Украйна е предвидима реакция на Русия срещу безразсъдния проект на Байдън да се разшири НАТО в Украйна…“
Да, тези думи, произнесене снощи в Аризона, не излизат от устата на Тръмп, Орбан или някоя „копейка“. Произнесе ги Робърт Ф. Кенеди, наследникът на иконичната за Демократическата партия фамилия Кенеди.
Син на Робърт, племенник на Джон. И двамата разстреляни от своите.
Няма по-жестока присъда срещу реинкарнирая комунизъм, културния марксизъм, троцкизма, либерал-екстремизма, глобализма и прогресивизма, открили политическо представителство сред розовите „демократи“ на дебилната Камала, сенилния Джо, психопатите Клинтънови и Мамона в лицето на извратените Сорос – баща и син плюс демоничните кукловоди от Давос, изживяващи се като „световно правителство“.
Те знаят само как да убиват политическите си противници, да инсинуират преврати и майдани, да подчиняват в безсмислени и гибелни войни неудобните държави, да налагат сбърканата си диктатура на малцинствата под формата на „износ на демокрация“ и да опаковат цялата тази мръсотия с клишето „евроатлантически ценности“.
Тъжно е, че сме хем опитно зайче, хем ревностен пропагандатор на този необолшевишки модел – заради болните зависимости на политическия ни „елит“, заради съсипаната през прехода и поминуваща от подаяния национална икономика, заради скопеното производство и погребания среден бизнес, заради просперитета на олигополите и монополите, заради разнебитената армия, заради архетипа в характерологията ни да скланяме глави пред по-силния, да смаляваме себе си и да жертваме лекомислено остатъците от историческа памет и родова принадлежност.
Недялко Недялков
Редактор
