Напоследък всички са се вперили да четаткакво е писал в „Шайка“ Антон Тодоров за Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Да, интересно е, но…

Ние се натъкнахме нещо далеч по-интересно. Става дума за статия на младия тогава журналист Тома Биков, който днес е един от вездесъщите гербери.

Той е непрекъснато в студия и ефири, но странно защо бяга от темата, с която на времето стана известен – Делян Пеевски. Припомняме ви материал на журналиста Тома Биков от вестник „Галерия“:

Делян Пеевски – топлата връзка на Бойко с Доган   

21.02.2011

Уж депутат от опозицията, а пише дитирамби за ГЕРБ. Що за шизофрения?

Кой е Делян Пеевски
Роден е през 1980 г., но вече е собственик на телевизиите ТВ7 и ББТ, на вестниците „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Уикенд“, „Шок“, „Контра“, „Засада“, „Черноморски фар“, „Борба“, „Меридиан мач“, както и на сайтовете „Всеки ден“ и BNews.
Освен това депутатът от ДПС е собственик на разпространителските дружества „Близнаци“, „Сенатор“, „Аларт“, „Национална дистрибуция“, „БИС“ – Бургас, „Комекс“, както и на най-голямата печатница в България ИПК „Родина“.
Всички тези медии и разпространителски мрежи се управляват директно от депутата Пеевски и майка му Ирена Кръстева, която официално се води собственик на повечето от тях. Делян Пеевски чес-то измисля сам заглавията на статиите в „Телеграф“, „Монитор“ и „Уикенд“. Той и неговата майка развиха мащабния си медиен бизнес по време на управлението на тройната коалиция, когато само за няколко месеца от обикновени чиновници те се превърнаха в медийни магнати. И около двамата имаше скандали за корупция, заради които бяха уволнявани от държавните постове, които заемаха.
Ирена Кръстева се сдоби с мощната си медийна империя, след като беше уволнена от Спортния тотализатор, където се подвизаваше като директор от 2002 до 2005 г.
От своя страна, Пеевски започна шеметната си кариера в държавната администрация през 2001 г., когато на 21 години се превърна в най-младия началник на министерски кабинет в историята на Бъл-гария.
След като се сдоби с юридическа диплома от ЮЗУ „Неофит Рилски“, Пеевски

беше назначен за следовател

в Националната следствена служба, а през 2005 г. се издигна до зам.-министър на Емел Етем в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. В това министерство Делян Пеевски отговаряше за Държавния резерв.
Всъщност по-точно е да кажем, че отговаряше за неговото източване, но въпреки гигантските далавери, извършвани от ДПС там, и до днес управляващите от ГЕРБ не започнаха сериозно раз-следване.
През 2007 г. Делян Пеевски беше обвинен, че е изнудвал шефа на „Булгартабак“ Христо Лачев, а скандалът около името му доведе до оставка на тогавашния икономически министър Румен Овчаров и до временно отстраняване от поста на самия Пеевски.
Веднага след това обвиненият в корупция зам.-министър беше върнат на работа в следствието, а няколко месеца по-късно, под натиска на ДПС, той беше възстановен на поста си от тогавашния премиер Сергей Станишев, което предизвика няколко гневни реакции в редиците на БСП.
През 2009 г. Делян Пеевски беше избран за депутат с листите на ДПС и предложен за член на антикорупционната комисия в парламента. Кандидатурата му беше

отхвърлена от мнозинството на ГЕРБ

заради съмненията за корупция, които и до днес висят върху името на младия депутат.
Преди изборите през 2009 г. контролираната от Пеевски и майка му медийна империя беше официоз на управлението на тройната коалиция, а тогавашният кмет на София Бойко Борисов често беше наричан от близките до ДПС издания Боко Тиквата. Буквално всеки брой те излизаха на първите си страници със снимки на разхвърлян боклук из софийските улици.
Когато ГЕРБ спечели изборите, само за една нощ медиите на Пеевски се обърнаха на 180 градуса и започнаха безогледно да се слагат на ГЕРБ и лично на Борисов, за да се стигне до днешната ситуация, в която те се явяват като основно пропагандно острие на ГЕРБ. Блюдолизничеството им към управляващите може да се сравни само с това на Волен Сидеров.
Народният избраник Пеевски рядко стъпва в парламента. Двамата с Ахмед Доган са най-отсъстващите от работа депутати. Особено знакова бе липсата им и при поискания от Борисов вот на доверие, с което на практика те подкрепиха правителството на ГЕРБ, като не се появиха в залата и не гласуваха срещу него – за разлика от останалите депесари.

Знаково я нямаше и шефката на Пеевски

в министерството на бедствията Емел Етем.
След възцаряването на Бойко Борисов нито Пеевски, нито майка му, нито медийната им империя бяха проверени за злоупотреби. Никой не ги попита откъде са се сдобили с милионите, с които и до днес купуват на килограм медии и разпространителски фирми.
Нищо не е в състояние да задвижи Комисията за защи-та на конкуренцията, парламентарната комисия за борба с корупцията, разследващите органи на МВР и прокуратурата. Нещо повече- човекът, който се превърна в символ на корупцията на ДПС, беше сниман да се среща със зам. финансовия министър Владислав Горанов в заведение в центъра  на София, а от последвалата  реакция от страна на Бойко  Борисов стана ясно, че той не вижда нищо нередно в заверите между двамата политически „опоненти“.
Недосегаемостта на Пеевски и неговата шеметна бизнес-кариера са най-голямото доказателство за съглашателството между Бойко Борисов и Ахмед Доган. Въпреки че ГЕРБ дойдоха на власт с обещание

да накажат ДПС за грандиозната им корупция

днес няма и помен от гръмките им клетви, а Ахмед Доган се чувства очевидно все по- комфортно в ролята на опозиция, която управлението пази от правосъдието.
Ако бъде разплетен докрай казусът „Пеевски“, вероятно ще ни стане ясно и каква е връзката между ДПС и „Атака“.
Може би ще разберем каква е причината от април 2010 г. вестникът на семейство Сидерови да се печата в печатницата на Делян Пеевски, а на страниците на притежавания от него в. „Уикенд“ редовно да се публикуват пиарски интервюта със семейството.
Ще разберем също и защо в един хор запяха служителят на Пеевски Николай Бареков и лидерът на „Атака“, които от екрана на депесарската ТВ7 обвиниха БНР и Лили Маринкова в заговор само защото си позволила да включи в ефир Кристина Патрашкова…
Между другото. Волен Сидеров отдавна забрави за антитурската си риторика, а гостоприемството на медиите на Пеевски към него потвърждава наличието на този перверзен съюз между управляващи и опозиция.

Между „Атака“ и ДПС.

Делян Пеевски е част от истинския Октопод. А когато държавата се заеме да разплита неговия бизнес, неизбежно ще стигне и до мафията в банковите среди, и до мафията в политическите среди.
Въпросът е защо не го прави?

Тома БИКОВ
в.“Галерия“

Кристиян Коев

Редактор