„Махмурлукът не е абстиненция. Детоксът не лекува – той само временно облекчава симптомите“, казва Илиян Николов, който вече 22 месеца живее в трезвост след дългогодишна зависимост и работа по програмата „Минесота“ в център „Чист живот“.
Много хора вярват, че детоксикацията е достатъчна, за да се справят със зависимостта си. Истината е, че това е само началната, физическа стъпка от дълъг и труден процес. Илиян Николов, преминал през четири детокса и години заблуда, споделя своя опит и разбиране за това какво всъщност означава „да започнеш да се възстановяваш“.
„Аз самият съм бил четири пъти на детокс, като всеки път траеше по три дни. Идва една медицинска сестра в определено място – не е клиника по зависимости, а просто помещение, където се прави процедурата. Включват ти система – по една на ден, три дни подред.
След това наистина се чувстваш много по-добре. Физически ти олеква, усещаш сила, сякаш си се съвзел.
И точно тук идва илюзията – започваш да вярваш, че си си помогнал, че вече можеш да се справиш сам. Казваш си: „Сега вече ще мога да контролирам употребата.“ Но това е капанът. Всъщност не си се справил – просто временно си изчистил тялото, а след това затъваш още по-дълбоко.“
Самите зависими и техните близки често приемат детокса като голяма крачка, като нещо решаващо. И да – той е част от процеса, но не е лечение. Това идва от надеждата – защото зависимият дълго време не е правил нищо за себе си. И когато най-накрая направи стъпка, например отиде на детокс, всички си казват: „Ето, край, вече е добре.“ Но това е заблуда.
Присъства медицинско лице, има системи, изглежда професионално – и човек лесно си внушава, че това е лечение. А реално това е само временна физическа помощ.
В обществото също се поддържа тази илюзия. Често виждам известни личности, които казват, че са били на „детокс“, че се чувстват прекрасно, че животът им се е променил. Но според мен това е повече реклама – на центрове, студия или „програми за пречистване“, а не реално лечение на зависимост.
От личен опит знам, че това е изключително опасна заблуда. След първия детокс се почувствах по-добре – свеж, облекчен, сякаш нещата тръгват в правилната посока. И си повярвах, че щом веднъж съм излязъл от абстиненцията по този начин, значи мога да го направя пак.
Тук обаче трябва да се каже ясно: махмурлукът не е абстиненция. Абстиненцията е много по-дълбоко страдание – физическо и психическо. Детоксът само временно облекчава симптомите. И точно затова човек влиза в илюзията, че може да контролира употребата, особено когато знае, че винаги може да отиде пак на детокс.
Това дава едно фалшиво усещане за сигурност: „Щом има кой да ме изчисти, значи не е страшно.“
Но така се влиза в затворен кръг – плащаш, правят ти процедурата, излизаш „нов човек“ и скоро пак се връщаш към същото. А болестта действа коварно – с всеки следващ път потъваш по-навътре. Излизането от абстиненцията става все по-тежко, а запоите – все по-дълги. Детоксът не променя това. Той само временно прочиства тялото, но не лекува зависимостта.
Истинското възстановяване започва след детокса. Тогава идва моментът да се обърнеш към терапевти по зависимости, към специализиран център. Аз самият направих точно това – доверих се на екипа на „Чист живот“ и на всички терапевти там, които започнаха да работят с мен по модела „Минесота“.
Аз наричам тази програма „Мерцедесът на лечението“, защото не се работи само върху спирането на употребата, а върху целия човек – психика, емоции, отношения, семейна и социална среда. Там започва реалната промяна. Вече 22 месеца живея трезвен и стабилен – и това за мен е доказателство, че пътят работи.
Към хората, които вярват, че могат да се справят сами, бих казал: да, детоксът е част от процеса, може би нужната първа стъпка, но не е решение. Истинската крачка е влизането в защитена среда – далеч от тригерите, от изкушенията, от всичко, което те връща обратно.
Когато не сме подготвени психически, е почти невъзможно да устоим. Аз самият години наред опитвах сам – с чипове, инжекции, ампули, с вярата, че контролирам. Но това беше илюзия.
Без помощ от специалисти, без програма и без защитена среда възстановяването е изключително трудно – почти невъзможно. Ако някой успее сам, това вече е Божия намеса. А истинската сила не е в това да се справяш сам, а да признаеш, че имаш нужда от помощ. Там започва смирението – и оттам започва истинското изцеление.
Кратка биография за публикация
Илиян Николов преминава през 35 години зависимост към алкохола, след което намира пътя към възстановяването чрез програмата „Минесота“ в терапевтичен център „Чист живот“. Днес вече 22 месеца живее в трезвост и лична стабилност. Споделя своя опит с искреност и смирение, за да покаже, че възстановяването е възможно – стига човек да поиска помощ и да приеме, че не е сам в това справяне.
bunt.bg
Редактор
