Автор: Димо Райков
Как избират президент у нас и във …Франция
Цял ден чета отзиви, статии, коментари от куцо, кьораво и сакато за уж някакъв скандал между кръстосаните крака на една водеща от БТВ, телевизията, която уж никой не гледа, а май всеки гледа, която определя дневния ред на страната ни, и един евродепутат, за когото гласува част от българския народ, а после същата тази част се спука да му се подиграва… Което, разбира се, не пречи на последния да си живее бейски и да получава на ден толкова, колкото тези, подиграващите му се, няма да получат и за цял живот…
Да, гледам, чета, слушам…
И окончателно разбирам, че този наш народ, или поне оная негова част, която се има за много умна, е много, много болен…
Защото как може през всичкото това предизборно време дори и една думичка да не се каже за главния бич на България – бедността, геноцида над възрастните, болните, безработните…
Да посрещаш милионери с цветя, да им се кланяш и да ги уверяваш, че ще гласуваш пак за тях, тоест пак да бъдеш беден?!?
Елате да видите как се правят избори във Франция! И то не две седмици, а десетина месеца по-рано, а започнаха още преди година, елате да видите как дори полицаите вече дни наред са по площадите и негодуват.. Ние сме в яд, казват те. А в момента извънредното положение продължава…Я само си представете, че у нас ги имаше тези атентати, това извънредно положение и да стачкуват .. полицаите…Че то целият народ щеше да ги прокълне – не ви ли е срам, извънредно положение, а вие стачкувате…Да, но във Франция народът подкрепя полицаите си, той подкрепя винаги тези, които стачкуват. И застава до тях. И политиците клякат. А у нас ние клякаме. Винаги. И то с кеф. А иначе сме велики….
Да, елате. И вижте как основен лозунг на всички манфестации и стачки е този – “ Долу мизерията“…
Петите по богатство в света заявяват твърдо и ясно на своите бъдещи избраници, че не са доволни от тях, че са …бедни…
А ние, най-бедните, се хилим като…И посрещаме приведени изборите…
В нормалните страни има предварителни избори във всяка уважаваща себе си партия, в нормалните страни избират на тези предварителни избори най-първия си човек по авторитет, капацитет и обич…Какви дебати, какви лични разговори на всеки кандидат с евентуалния си избирател, какво общуване, няма изложба, събиране народно някакво от една година, където да не идва кандидат, дори на някое от тях идват един след друг, ето, на Салона на книгата, който бе още през март, аз се запознах с Ален Жупе, поговорихме, почти всеки ден получавам сега покани, информация за негови минали или предстоящи срещи, хората от щаба му търсят и моето мнение От мен, чужденеца….А в България бях известно време в парламента, дори приятелите там не ме нито веднъж попитаха за впечатленията ми от френската предизборна борба, те всичко си знаят, те всичко си могат…
Да, французите уважават своите избори, тоест уважават себе си. На тези техни предизборни срещи няма канцеларски език, няма заучени фрази, неказващи нищо, каква сериозност…
На тези срещи, митинги кандидатът е център, той е главната действаща фигура, хората идват и по няколко часа го чакат в препълнени многохилядни зали да се докоснат до него, да го чуят…И той, кандидатът, прекарва с тях часове…
А у нас?
У нас чалгарите събират на площада хората, кандидатът идва в разгара на веселбата, казва нещо и се изсулва…Чака го пълната трапеза с каймака на партизаните от съответното населено място…И там, сред ядене и пиене, започва смятането – ти ще доведеш толкова, аз толкова…
А народът се тресе от гюбеци и лапа мазни кюфтаци .. И майтап, майтал, хахо -хихи…
Там, в „толерастката“ Франция, кандидатът се бори за всеки избирател още година преди изборите
У нас ти го спускат отгоре.
И го завързват пред дома ти. Без никой да те попита желаеш ли го. И то в последния момент. Защото нямат никакво уважение към теб. Защото знаят, че пак, който и да ти спуснат, за него ще гласуваш.
„Баджаци“, простете, омраза, „бай х…“, „сополи“, манифестации за защита на статуквото, чалга по площадите, чалга в душите, Пищови по телевизията, Петна разни, че за десерт и Жорж – един и вечен…
И всеобща радост, и кеф някакъв безумен…
Е, какво е това?
И то вече 27 години след идването на демокрацията, при едно уж ново поколение, родено в нея и непознаващо ни комунизъм, ни фашизъм, ни … Поколение, което вече пътува и учи по света, вижда как е там, но и то гласува партизански, и то възпроизвежда статуквото…
Нищо, ама нищичко не е помръднало и на милиметър, дори сега е по-лошо…
И тези хора ще избират …президент.
Бащата, пардон майката на нацията…
Ами, да, който и да изберат, той ще бъде като тях, техен образ и подобие, само че в лъскав вид.
А тези същите, които са го избрали, така яко ще го запсуват…
До следващите избори… Когато ще започнат да попържат по другия президент, по следващия „баща“, по следващата „майка“…
Колко хубаво го е казал Станислав Стратиев, не мога да се стърпя да не спомена пак пророческите му думи – “ Щом от толкова страни си се родил в България, другото вече няма значение…“
Да, наистина няма значение…
Хайде-е-е, юруш на изборите!
Димо Райков
Редактор
