Днес, както всяка година на тази мрачна дата, скърбя за избитите от тъй наречения „Народен съд“ български интелектуалци, учени, общественици, военни, политици…Всъщност – елита на обществото ни.
И моят дядо – партизанин до Девети септември, пада подло убит след Девети от ръката на своите, понеже отказва да изпълнява смъртните присъди, издадени незаконно от новата червена власт.
Никой не е забравен, нищо не е забравено.
Тоталитаризмът, диктатурите, авторитарният манталитет, нетърпимостта активираха зловредните си рецидиви и днес.
В плен сме на старото зло, децата на убийците са сред нас, управляват ни и опитват да заличат паметта.
Паметта, че нацизмът, фашизмът, болшевизмът, сталинизмът, троцкизмът са проекции на все същата дехуманизация, циментирана в устоите на модерното време.
Ето защо нямахме моралното право да бутаме тъй грозно Паметника и да отмъщаваме на историята. „Паметник“ идва от „памет“, на това посягат ултралевите хунвейбини на глобализма и враговете на националната държава.
Недялко Недялков
Редактор
