Голям интерес предизвика гостуването на председателя да ДОСТ-Лютви Местан в предаването „Тази сутрин“ по БТВ.
Местан отговори на много въпроси, които се въртяха в медийното пространство, предизвикани от острата реакция на ВМРО спрямо позицията, която зае Местан за двойнния стандарт на България спрямо българското малцинство в Албания и отношението на малцинствата в България.
Хекимян непожали по никакъв начин госта си и дори показа карикатура, в която Каракачанов с пушка води Лютви Местан към затвора с вдигнати ръце.
Местан реагира, че карикатурата никак не е лоша и представлява политическата ситуация в България.Единствената забележка на Местан за карикатурата бе, че е с вдигнати ръце:“Може да съм с белезници, но никога с вдигнати ръце“.
„Не бихте се предали“, бе уточнението на Хекимян.
На въпрос с какво самосъзнание е, гостът отговори: „Аз съм български гражданин, етнически турчин, изповядвам исляма и се чувствам европеец като културна нагласа (…) В България имаме проблем с несъстоял се дебат какво влагаме в израза еднонационалност на българската държава. Ако се има предвид етноса, аз съм с турско етническо самосъзнание. Ако се има предвид принадлежността към България, към гражданската нация на България, моето самосъзнание, естествено, е българско. Не трябва да се бъркат понятията етнос и нация. Те са разноредови понятия. Една нация може да съдържа в себе си един-два-три или повече етноса“.
На въпрос кой е нарушил правата му, за да иска признаването на отделно малцинство, след като, както сам посочи, свободно ходи на джамия и говори на турски език, Местан отговори: „Забравяте, че плащам глоби за ползване на майчин език по време на предизборна кампания. Представяте ли си нашите сънародници – българите в Украйна, да бъдат глобени за това, че при участие на местни или парламентарни избори говорят на български. България няма право на политика на двойни стандарти“.
Гостът посочи още и че неговите деца „като етнически турци нямаха възможност да изучат своя език, защото живяха с мен в София и нямаше как да се организират паралелки по майчин език, поради простата причина, че бяха сами в класа. В семейството си съзнателно говоря с тях и на български, но поех и родителска отговорност да запълня онова, което българската образователна система не им даде – научих ги и на майчиния им език“.
„Наличието на малцинства в една държава е въпрос на обективен факт, а не е юридически въпрос. Едно малцинство няма да възникне с акта на признаването в основния закон, нито ще престане да съществува, ако конституцията отрича съществуването на малцинства“, каза още Местан.
Редактор
