Изборът на Пловдив за „Европейска столица на културата 2019” е, меко казано, интересен. И заслужава по-обстойно разследване, разкрива http://afera.bg Защото Пловдив винаги е бил културен център с национално значение, но никога не е бил „налазван“ от толкова агресивни кандидати за културно благополучие. При това, иде реч за хора с, меко казано, съмнителна съпричастност към културния облик на Пловдив.
Не е трудно да се забележи, че в дъното на всички минали, настоящи и бъдещи скандали са фиксирани две имена – Деяна Данаилова и Асен Асенов. На тези двама „герои” се налага да им бъде обърнато специално внимание, разкрива разследване на http://afera.bg
Деяна Данаилова е началник на отдел в дирекция „Международна дейност, европейски програми и проекти” в Министерство на културата, но се възприема в културните среди като човекът-оркестър в институцията. Дъщеря е на дългогодишния секретар на Окръжния комитет на БКП в Русе. Влиянието на тате я изстрелва директно от студентската скамейка в министерството, където и до ден-днешен се счита за несменяема. Показателно е отношението на бившия министър на културата – Петър Стоянович. За да ограничи влиянието й, той води в министерството финансов екип от Министерството на земеделието. Резултатът е спорен – според служители на културното министерство, Данаилова редовно саботира екипа на Стоянович. Стига се до комична ситуация, в която министърът се принуждава да назначи директор на дирекцията, който да контролира Деяна Данаилова. Назначената жена обаче се разболява и Данаилова остава практически и директор на дирекция, и началник на отдел в същата дирекция.
Другият главен герой, заинтересован от избора на Пловдив, е Асен Асенов и за никого не е тайна, че той е свързващото звено между Министерството на културата и кръга „Капитал”. Познат като гей-активист и застъпник за легализирането на марихуаната, той е известен най-вече като главен редактор на фалиралото списание „Едно” от групата медии на олигарха Иво Прокопиев. От години се занимава с организация на бутикови фестивали, в които участват малцина статисти, но пък финансирани щедро от фондация „Америка за България” и Столичната община. Това – последното, е показателно, защото излиза, че с парите на София са правени фестивали, които бяха писани като актив на Пловдив. Години наред Асенов източва милиони за култура от Столична община, но разривът настъпва заради нараненото му его, след като общинските съветници от Комисията по култура отхвърлят негов дребен проект за нищожните 20 000 лева. В резултат на което, Асен Асенов пренасочва интересите към Пловдив и софийските фестивали се местят в града под тепетата. И има много сериозна опасност и Пловдив да бъде източен също като София, след като упржнението беше направен веднъж със София.
И тук идва ред на третата фигура в този пъзел – Община Пловдив. Която изпитва сериозен недостиг на средства – пари не само за култура няма. Въпреки, че едно от условията на Министерството на културата за участие в конкурса за културна столица на Европа беше да не се залагат повече от 10 милиона лева държавни средства в бюджета на отделните градове-кандидати, Пловдив си поиска цели 100 милиона от държавата веднага след спечелването на конкурса. И това искане, макар и не много коректно, е напълно в съзвучие с голямата цел – добро представяне на града.
Проблемът е, че държавните пари, които евентуално ще бъдат инвестирани в Пловдив, вече са „нацелени“ за усвояване от двамата столични герои и кръгът „Капитал”.
В едно свое интервю, зам.-кметът Стефан Стоянов, публикувано, естествено, в медиите на олигарха Прокопиев, директно призовава държавата да инвестира в Пловдив. Така уравнението придобива смисъл – градът ще се опита да закрепи разклатените си финанси чрез държавна субсидия, която обаче ще бъде усвоявана с посредничеството на кръга „Капитал” и Асен Асенов. И за всеки пловдивчанин, който притежава поне частица здрав разум е ясно , че „закрепването на общинските финанси” може и да не случи, но „усвояването” ще е по-реално от изгрева над тепетата.
До къде са готови да стигнат еквилибристиките, може да се види чрез събития, които се представят едва ли не като културен феномен. В Пловдив вече се оформи странната, само на пръв поглед, китайска връзка. Парадоксално, но факт – оказва се, че кандидатът за културна столица на Европа, заедно с Министерството на културата съвсем „случайно“ организира концерт “Ода на човечността“, вдъхновена от философското наследство на Конфуций, като са поканени музикантите от симфоничния оркестър на Шанджън.
Странното в случая е, че специално за субсидираните от фондация „Америка за България“ активисти, не би трябвало да е тайна, че управляващите в Китай комунисти използват философията на Конфуций за откровена пропаганда (по темата има подробен доклад на U.S.-China Economic and Security Review Commission Staff Research Report още от 20 юли 2011 г.).
Нещо повече – в репертоара на въпросния оркестър е и „Ода за националния флаг“, в която комунистическата пропаганда не е прикрита даже и от Конфуций . Ако обаче се вземе предвид неофициалната информация, че китайски инвеститори проявяват интерес към частни проекти в областта на строителството и енергетиката на Иво Прокопиев в Пловдив, всичко си идва на мястото. Наливат се пари на Община Пловдив и „Общинска фондация Пловдив 2019“ за орекестър от страна, която е всичко друго, но не и символ на човечността. Медиен партньор пък е держурният кръг „Капитал“. Информацията в медиите на Прокопиев обаче е удобно манипулирана. Вярно, че със симфонията „Ода за човечността“ миналата година ЮНЕСКО почете Световния ден на мира в щаба си в Париж, но на въпросното откриване „случайно“ не е присъствал нито един от посланиците на европейските държави. Така, концертът в Пловдив е уникален и с още едно – освен в подкрепа на пловдивската кандидатура, той се води и за официално честване на 65-годишнината от отношенията ни с Китай, но в българсктото външно министерство никой не беше и чувал за него. Което пък е потенциален повод Китайската страна да се почувства пренебрегната от гузната дискретност на МВнР. От друга страна, информация за концерта има на сайта на Министерството на културата, а те официално никъде не се водят за организатор.
И така, хаосът става очеваден, но парите са усвоени от когото трябва. Примерът е емблематичен и илюстрира схемата на източване, която ще се практикува в градът под тепетата, под благовидния предлог, че се работи за културна столица 2019.
Ако се върнем в София на територията на Министерството на културата ще видим, че тук скандалът, представян като семейно-кланов, е на път да разтърси и Брюксел. Фактът, че Мила Станилова, като дъщеря на Деяна Данаилова, работи в полза на кандидатурата на Пловдив, няма как да бъде игнориран. Данаилова лично е избрала и предложила българските членове на комисията за избор на Европейска столица на културата 2019 и конфликт на интереси има, въпреки желанието на Асен Асенов и свързания с него кръг „Капитал“, да прокламират друго.
На снимката (снимка 2) е Деяна Данаилова с двете си дъщери – отдясно е Мила Станилова, която е PR на платформа „Едно” на Асен Асенов (компанията е издавала списание „Едно“ – част от портфолиото на „Капитал“.
На всичкото отгоре, дъщерята на Деяна Данаилова е сред организаторите на архитектурния конкурс за нов център на града, която е и един от основните козове в кандидатурата им за европейска столица.
Още по-интересна е реакцията на Силвен Паскуа. „Дневник“ го цитира, че в качеството му на говорител на ЕК е изпратил в писмен вид становище, че Деяна Данаилова не е в конфликт на интереси. Говорителят обаче може да представя само официална позиция, а тя се появи много по-късно.
Официалното становище на Европейската комисия по отношение на появилите се медийни публикации, относно съмнения за наличие на конфликт на интереси при избора на българския град – номинация за европейска столица 2019, беше подписано, на 10 октомври 2014 от Еврокомисаря по образованието, културата, езиковото многообразие и младежта – Андрула Василиу. Европейската комисия обяви, че „не е идентифицирала каквито и да било нередности в нито един от етапите на избора”. И с това писмо би трябвало да се затвори страницата „конфликт на интереси”. Обаче се оказва, че има и други случаи в екипите на други градове-кандидати за Европейска столица на културата 2019, при това не на толкова близко родство, които обаче са били квалифицирани именно като конфликт на интереси. Фактът , че в Брюксел подхождат избирателно по сходен казус, тепърва може да се превърне в интересна тема. Особено на фона на поучителните дитирамби спрямо България.
На първата снимка (Снимка 1) са бившият министър на културата – Владимир Пенев, от служебното правителство на Марин Райков, Деяна Данаилова като зам.- министър на културата в това правителство, Мира Лазарова като началник/секретар на политическия кабинет на Министерството на културата (тя е създател на“Капитал Лайт“, а главния редактор на „Капитал“ – Алексей Лазаров, също й е роднина) и Асен Асенов, който неясно в каква роля е включен в държавна делегация в Китай.
Тази снимка илюстрира нагледно зависимостите между кръга „Капитал“, Министерство на културата, Президента Росен Плевнелиев и най-вече – кандидатурата на Пловдив за Европейска културна столица.
Появата на Президента Плевнелиев в тази история не е случайна, а паяжината от оплетени интереси включва, по един или друг начин, и него. Защото освен за култура, започва да се говори и за енергетика.
И колкото повече се рови, толкова повече излизат все нови и нови обвързаности. Например, Джема Барух е пишела за „Капитал”: (http://www.capital.bg/browse.php?author=%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%BC%D0%B0%20%D0%91%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%85 ) и е била програмен директор на тръста за ЦЕЕ на всички американски фондации, които подкрепяха т.нар „протестъри“. И, както си му е реда, тя става шеф на „Общинска фондация Пловдив 2019“. (http://www.plovdiv.bg/%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%85-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%E2%80%9E%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8/)
Връзката Китай-Прокопиев-Пловдив-соларни проекти, може да бъде проследена в друг проект, където китайска фирма, съвместно с италианци, започва да строи малка мощност край Пловдив, а намеренията за китайски инвестиции в български ВЕИ-проекти се оценяват приблизително на 220 млн. лв.
Информацията идва на фона на обявеното изнасяне на предприятието за производство на слънчеви панели на Иво Прокопиев от Силистра в Китай.(http://www.mediapool.bg/kitai-plashi-s-izteglyane-na-vei-investitsiite-si-ot-bulgaria-news194274.html) , а самият Иво Прокопиев сам си е заявил Китай като приоритет, ( http://profit.bg/news/Pette-strategicheski-punkta-na-Ivo-Prokopiev-za-Bulgariya-/nid-56634.html) въпреки, че не се гнуси да усвоява американски пари.
Явно, все пак фирма на Прокопиев е била и на пътуването с Плевнелиев в Китай, ( http://econ.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%98%D0%B2%D0%BE-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%B2-%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9-%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0_l.a_i.525414_at.1.html) въпреки скандала в медиите (http://www.blitz.bg/news/article/243490)
В крайна сметка все повече на очи се набиват сходствата между скандалите инициирани от кръга „Капитал” спрямо Пловдив и скандала с посещението на Плевнелиев в Китай ( http://econ.bg/%D0%9C%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%A1-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D1%81%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2_l.a_i.525061_at.6.html).
Всъщност, тази пловдивско – китайска авантюра, сама по себе си е смешна, особено на фона на последните събития, защото Запада и САЩ подкрепят протеста в Хонконг, а българските „протестъри“, Президента, кръга „Капитал” и индиректно „Америка за България” подкрепят китайската политика.
И точно този конфуз започва да нагнетява все повече притеснения в Пловдив. В града под тепетата има предостатъчно умни хора, които вече са стреснати от опасността градът им да бъде опоскан от скакалците на Прокопиев.
Фактът че кръга „Капитал” не се притеснява от двойни игри зад гърба на глобални фактори, превръща регионалните интереси в тяхна играчка.
И все по-ясно става, че, напълно заслуженото признание за Пловдив, който беше определен за „Европейска столица на културата 2019“ се превръща в най-тривиален печалбарски актив, от портфолиото на шайка ненаситници. Те източваха година след година София, а сега точат лиги и за Пловдив.
Автор: Тони Стефанов
Редактор
