В никакъв случай не можем да завидим на наши безкрайно богати политици, които са лица на българското задкулисие. Ние не можем да твърдим кой колко има, но чуваме мълвите за милиарди в чужди банки, недвижими имоти и прочие. Ще дадем пример само с две емблематични фигури, които всички знаем, а децата спрягат в кошмарите си – Бойко Борисов и Ахмед Доган.
За Доган се спекулира, както той сам е признавал, за участието си в обръчи от фирми и разпределения на „порции“. Естествено е всички, на които разпределя и дава, да се отчитат. Това не става по официален път, разбира се и се получаава огромно натрупване на средства.
Същото се говори и за премиера Борисов. Декларацията му гласи, че живее от заплата и не притежава нищо. Ако шушуканията от средите на ГЕРБ са верни, то той разполага с милиарди. Какво се получава? Има едни огромни пари, но трябва да се трупат в каси на поставени лица. Дори яхти, къщи, сараи и коли са на поставени хора.
Тук идва въпросът – ако поставените лица решат, че вече са пречка и сметнат, че авоарите трябва да са техни, то физически се превръщат в опасност, а ако пък ли не, никога тези средства не могат свободно да се харчат. Е, тогава за какво са ви всички тези пари?
Доган и Бойко са само пример, но за много други политици се говори същото. Единственият, който може да си харчи реално парите, е Делян Пеевски, защото са от бизнес и плаща данъци. Каквото и да се говори за него, е добър бизнесмен, който съумява това, което влезе като финанси, свободно да си харчи за каквото пожелае.
Редактор
