Ето какво написа на своята страница Димо Райков за премиерата си, в която видях толкова хора да чакат прави с часове да си купят книга, в случая неговия нов роман „Франция, разреши да те обичаме!“
„КОГАТО ЧИТАТЕЛИТЕ ТЕ ОБИЧАТ…
Имам десетки,какво ти десетки, стотици представяния на моите книги у нас и в чужбина, но толкова вълнуваща, толкова уникална премиера май не съм имал…
В това време на …духовно безвремие да препълниш такава голяма зала, да има правостоящи, фоайето да бъде също пълно, да стоят прави хора над три часа, да чакат на опашка за автографи с часове…
Е, та това бе едно своеобразно пиршество на Духа, приех толкова много положителна енергия.
Една госпожа, Рени Георгиева, носеше почти 20 мои книги от почти първата, та до последната за автограф…Една пенсионерка, една майка, една мила жена, влюбена в моите книги…
Имаше хора, дошли от провинцията, от Франция, г-н Бояджиев, г-н Фисколо…
Имаше върховни магистрати, големи лекари, учители, известни народни певци като Калинка Згурова и Манол Михайлов, художници, колеги писатели, преводачи, актьори, свещеници, епископ Писменов, предприемачи, пенсионери, та и деца…
Бяха дошли и странджанци, които са ме очаквали на онази премиера през август в Малко Търново, която аз бях принуден да откажа, заради една групичка лоши хора…Едно такова семейство млади люде, мисля, че се казваше Савови,то бе дошло.от Силистра.Чакали ме през лятото в родния ми град, сега дойдоха тук…Само и само да се снимат с мен…
И още, и още…
И колко още преживявания през тази чудна нощ, в която ръката ми изтръпна от писане А и се извиних на доста приятели, които нямаха възможност да чакат, а и библиотеката работеше до 20 часа, а вече преминаваше 21 часа и трябваше да се изключат или включат разните там системи на сигурност…
Да, толкова вълнение, толкова топлота към мен..
Толкова жестове – мой фен от Бобошево бе донесъл дамаджана с чудно бобошевско вино букет…Друг поднесе на моите гости вкусни хапки баница, сладки…
Специални благодарности на д-р Божков, на Катя, на Васко, които цялата вечер, виждайки, че съм сам и уморен, ми помагаха доброволно по организацията на премиерата.
А аз наистина бях изтръпнал, и то толкова, че в един момент блокирах и не се сещах дири за имената на мои верни и близки хора читатели.Надявам се, сигурен съм, че те ще ми простят…
Специални благодарности и на Нери Терзиева, на Вени Марковски, на моето семейство, които макар и на километри от мен ми помагаха по такъв начин,, че все едно премиерата бе тяхна.Всъщност тя наистина бе тяхна…
Премиерата бе преди всичко на нашите майки и татковци.Който бе снощи, разбира какво искам да кажа.
Благодаря и на онези медии и колеги, които не се съобразиха с това, че съм автор извън Схемата и ми дадоха възможност да представя книгата си.Всъщност началото тръгна от „Честно казано“ на Люба Кулезич, тя „вдигна топката“;…Благодаря Ви, г-жо Кулезич! И на Вашия екип!
А невероятно талантливата художничка Радосвета Желязкова, носителка на многобройни награди от световни изложби, ми поднесе приятна и зашеметяваща изненада – подари ми портрета, който е нарисувала, без да съм й позирал, просто като мой читател тя ме е нарисувала с таланта и сърцето си.
Тя е хванала толкова тънко и дълбоко моя яд от това монотонно и тъжно битие на българина, от неговата пасивност и търпение, оградено от тази вечна наша,да, толкова българска Ограда, която сякаш винаги е около нас, но преди всичко е в нас, в главите ни…
Благодаря, мило момиче!
Благодаря, приятели!
Толкова подаръци получих от почитателите ми в претъпканата зала „Вяра“ и фоайето й на Столична библиотека, преди всичко тяхната положителна енергия и любов, подаръци и внимание съм получавал и досега, всички те са специални за мен, но този жест е нещо уникално!
Да нарисуват сърцето ти със …сърце!
Е, това никой не може да ти го отнеме, нали?
Да влезеш в сърцето на читателите си…
Да, това е отплатата за моята мъка, за моето напрягане до нажежяване на всичко у мен в този мой път от родното Малко Търново до Париж…Снощи по едно време, давайки поредния автограф, изтръпнах – как съм съумял да намеря сили, да ги изтръгна и изстискам от всяка своя клетка за този мой път…И дали сега бих ги повторил..
Да, пътят на Мечтата, отхвърлящ всякакви огради.
Защото нашият един-единствен живот се живее с любов, а не с омраза!
Защото „Който не от някъде, той е от никъде…“
Тези дни ми омръзна да слушам и чета сиви думи клишета за българското председателство на Европа…
Всъщност случилото се снощи с мен и моите книги бе моето …председателство…
Докосването на сърцето на писателя до сърцето на читателя…
Това е.
Другото е …тленност.
И накрая нещо много лично.
Сега мои приятели и близки, знаещи онова, което съм си причинил в името на Буквата, ми честитят … „победата“…Просто снощи бе едно …изтръпване…Заради нашите татковци и.майки…На никого нищо не искам да доказвам, не искам никого да побеждавам…Може би единствено демоните в себе си…Просто искам да ми бъде винаги разрешено да пиша, защото цял живот все някой се намира да ми забранява този мой насъщен порив…Това е….
Благодаря още веднъж на всички, които сътвориха този мой празник на Духа! Благодаря на семейство Ангел и Мими Колеви от Филаделфия, които направиха чрез своя уникален проект „За буквите“ възможен моя най-измъчен роман.Благодаря и на екипа на издателство „Потайниче“, който издаде книгата ми.
Благодаря и на домакините от Столична община, лично на директорката Юлия Цинзова, която прие толкова присърце и топло решението ми в последния момент да направя премиера и ми помогна от сърце!За това и с удоволствие подарих и няколко екземпляра на най-голямата ни библиотека, където моите книги са на първите места по читаемост и заемане.
Благодаря на всички!
Моят респект е към вас, приятели на Буквата и Духа! И нека да ми простят тези от вас, които ме уважиха, а аз не успях и дори да поздравя с кимване, видели сте, че просто нямах възможност…
Но важното е, че за повече от три часа ние снощи бяхме заедно, бяхме една общност, общността на нежните…
Бъдете живи и здрави! И до следващата премиера! Където.и да е по света…“
Димо Райков
Редактор
Един коментар
Ivan-Gichka Kazandzhiev
Заглавието на книгата звучи унизително.Толкова ли не го усещате? Който обича,обича без да иска разрешение. Даже и да не е спделена тази обич.Авторът може да иска позволение само от свое име .Иначе всички обичаме Франция,но без да искаме позволение.