ЕК пише екшън план за защита на независимата журналистика
До края на годината Европейската комисия (ЕК) ще представи планове за действие за защита на независимата журналистика. Това обяви в понеделник заместник-председателят на ЕК Вера Йоурова по време на конференцията “Медийната свобода в България”, организирана от EURACTIV България и групата на “Алианс на социалистите и демократите” в Европейския парламент.
В следващия европейски бюджет ще има 61 милиона евро в подкрепа на независимите медии и журналистите, каза Йоурова. ЕК ще съсредоточи усилията си върху осигуряването на плурализма на дигиталния медиен пазар в ЕС, както и да се изработят механизми за защита на журналистите от т.нар. SLAPP дела. Това са съдебни процеси, завеждани с цел да се заглушат критици и да се наложи цензура.
“ЕК не може да спечели войната за защита на независимите медии сама, но ще използваме всички инструменти, които имаме на разположение”, каза зам.-председателят на ЕК и допълни, че до края на септември ще стартират множество пилотни проекти за предоставяне на правна и практическа помощ за разследваща журналисти пред Европейския център за медийна свобода.
Вера Йоурова повтори, че докладите на ЕК за 27-те страни членки са обективна оценка на ситуацията с медиите в ЕС. Специално за България изводите са, че липса прозрачност на медийната собствеността и разпределението на европейските пари за рекламата, което е отговорност на държава. Българските медии са подложени на политическо влияние, има и притеснителни сигнали за атаки срещу журналистите.
“Финансираме редица проекти за тези журналисти, които са заплашени, включително за създаването на убежища за журналисти”, каза Йоурова. Тя обясни, че европейските пари за реклама на еврофондовете трябва да бъде разпределяна чрез законно проведени обществени поръчки.
“България е събирателен образ за всички проблеми със свободата на пресата, които намираме в ЕС и Балкани”, коментира Павел Салай, който е координатор на “Репортери без граници” за ЕС и Балканите.
Той напомни, че през 2019 година България е подписала Партньорството за информация и демокрация, която трябва да гарантира свободата на изразяването в глобален план. Въпреки това свободата на медиите в България продължава да се влошава, а българското правителство няма воля да подобри положението, каза Салай.
Той напомни още, че екипът на “Репортери без граници” се е срещнал с Бойко Борисов през 2019 година. На срещата организацията е обещала да представи своите предложения за подобряване на медийната среда в средата.
През март “Репортери без граници” изпълнява своите ангажименти и изпраща на Борисов “Пътна карта за медийната политика в България”. Предложението им е за създаване на национална и независима комисия за подобряване на медийната свобода. Те трябва да се занимават с подобряването на медийното законодателство, както и да разпределят държавни субсидии за медиите.
Шест месеца по-късно Борисов напълно игнорира опитите на “Репортери без граници” да се свържат с него, за да получат обратна реакция на своята “пътна карта”.
Евродепутатът Елена Йончева обяви, че ще работи активно за създаване на механизми на европейско ниво за подкрепа на независимите медии. “Трябва да се действа сега, докато все още има останали малко свободни територии”, каза Йончева.
Тя напомни, че преди 13 години България е била на 36 място в класацията на “Репортери без граници” за свобода на словото, а сега е на 111-о място.
“Няма как човек да не настръхне от тези данни. Ако България продължи да спада със същите темпове, до десет години може наистина да се нареди до Северна Корея, от която ни делят само 69 места в класацията. Това е по-малко отколкото сме се сринали за последните 10 години”, коментира Йончева.
Тя се обяви за създаване на мерки за разкриване на реалната собственост на медиите, подкрепа за разследващата журналистика и специално финансиране от европейския бюджет в подкрепа на независимата журналистика.
“Това финансиране разпределяно от международни организации, които да бъдат гарант за честното разпределяне на фондовете”, каза Йончева и допълни, че връщането на България на европейския път много зависи от състоянието на медиите.
Евродепутатът Рамона Стругариу (“Обнови Европа”) посочи, че се работи върху европейско законодателство за защита на журналистите. Тя критикува и директно достъпните европейски средства, които лесно се използват от пропагандната машина на управляващите. И това не е само в България, допълни Стругариу.
За първи път медийната свобода е тема, която влиза в доклад на върховенството на закона, защото ЕК вижда връзката. А в България стават неща, които са крайно неприемливи, каза Светослав Терзиев, журналист от в. “Сега” и доктор по журналистика. В класацията на “Репортери без граници” България не е в Европа. Тя се класира между африкански държави, посочи той. ЕС забеляза, че България със своите медии е напуснала ЕС. Става така, защото в общата медийна криза в света в България се добавя и национален принос. България е призната за може би най-корумпираната държава в ЕС и медиите не могат да бъдат други, освен да са част от този процес на корумпиране, каза още Терзиев. И допълни, че медиите се издържат по един отвратителен начин – те са храненици на държавата или на задкулисни фактори, които се влияят от решенията на управляващите.
Терзиев припомни как когато България беше ротационен председател на Съвета на ЕС за комуникационна стратегия, която представяше българското председателство, бяха отпуснати средства на медии, които не признават никакви професионални стандарти. “Сочим лица като Делян Пеевски и други като медийни олигарси. Но истината е много по-драматична. Не е едно лице и не е по негова воля”, каза Терзиев.
Стояна Георгиев, издател и главен редактор на Mediapool.bg каза, че проблемът с медиите в България не е по-различен от проблемите с българския бизнес. Проблемът е върховенството на закона. По думите й българските медии са заложник на завладяната държава, те са и жертва и инструмент.
Георгиева даде примери как неработещи институции влошават медийната среда – спирането от Комисията за защита на конкуренцията на продажбата на Нова тв на чешкия милиардер на Петър Келнер. Няколко месеца по-късно се появи нов купувач – фирма на братята Домусчиеви. И с абсолютно същите обстоятелства, същата комисия реши, че продажбата е допустимо. Този казус, колкото и да е скандален, не предизвика диспут в държавата за практиката на антимонополния орган.
Правила и регулации са необходими. Но те трябва да бъдат разумни и реалистични, заключи тя.
“Журналистиката, която трябваше да е кучето пазач на независимите институции, първа падна жертва на политическата корупция, след това я последваха и институциите”, каза Галя Прокопиева, изпълнителен директор на “Икономедия”, която издава медиите “Капитал” и “Дневник”. Тя разказа за натиска върху издателите и медиите, като посочи за пример делото срещу издателя Иво Прокопиев.
Има тенденция за унищожаването на журналистиката в България, която трябва да обърнем, каза Прокопиева. Според нея не са нужни промени в закона, а да има върховенство на закона.
“След като ЕС създаде европейския главен прокурор като охранител на публичния интерес, не е ли време ЕС да направи и втората крачка – да създаде европейски пул с медии за критична разследваща журналистика с доказателства и за трансгранични разследвания. Защото медиите са другият охранител на публичният интерес”, такъв задочен въпрос зададе на Йоурова журналистът Валя Ахчиева.
https://euractiv.bg/section/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%ba%d…

Редактор