„Простотията избива като мръсна пяна…
Нивото на територията толкова е паднало, че само върл оптимист може да си помисли,
че може и по-зле да стане.
Е, няма накъде повече.
Крадли от телевизора ни поучават на морал и политика. Долни представителки на най-древната професия се правят на анализаторки и журналистки. Или по-скоро журналиститутки.
Хора, започнали кариерата си като момчето на мама, се правят на бизнесмени.
Политици, работили партийни секретари, се правят на държавници.
Любимото забавление на масите е реалити форматите,
където могат с наслада да наблюдават простотиите на други като тях и да осмислят жалкият си животец,
като ги обсъждат и живеят с проблемите на телевизията.
Любимото забавление на интелектуалците е да духат на властта, а творчеството остава придружаващо заболяване към сервилнеченето им.
Любимото занимание на певачките е скоковете от легло на легло и в повечето случаи са известни с креватните си подвизи, а не с песните си.
На този фон всяка разумна мисъл и призив към морал и достойнство предизвикват кикотене и присмех у тези празни души.
Те се чувстват всесилни в простотията си, защото властта е в тях.
Виждат по върховете други цървули като тях.
Еуфория на цървулщината и парвенютата.
Всъщност – блажени бедните духом, тяхно е царството……“
Елена Гунчева

Редактор