Забелязвам, че в социалната мрежа се подвизава една шумна групичка от вдъхновени комсомолци.
Те обикалят и сипят глупави коментари за събития, които не разбират, и за уважавани хора, каквито никога няма да бъдат.
Тия комсомолци са на различна възраст, с различен социален статус и не са привърженици само на една партия. Сред тях има представители от целия спектър на българския живот.
Но въпреки че са различни по убеждения, в едно си приличат – всички те са се отказали от възможността да мислят (ако изобщо някога са я притежавали).
Партията мисли вместо тях.
Вождовете им спускат правилните постулати и те ги бранят безропотно и безкритично.
Комсомолският патос не е довел никого до нещо добро.
Подобни групички са приют за некадърните, мързеливите и обидените. За хората, които нямат собствено лице.
Тези „комсомолци“ са никои и го знаят. Те не са постигнали нищо смислено в живота си. Затова търсят идентичността си в стадото. Там, където има и други като тях.
Само че стадото няма да им добави стойност.
Защото сборът от много нули прави нула.
Иво Сиромахов
Редактор
