Започвам да крещя!
Ако не сте разбрали, разрезите, които изобщо не са опасни за живота по тялото на 18-годишната жертва, са били едва 21-22. Очаквам вече някой да попита докторите що са правили 400 шева и дали всъщност те не са истинските агресори, които с удоволствие се хвърлили да промушват игли и да бродират нарязаното тяло.
Е, никой не казва каква е дължината, дълбочината и ширината на тези разрези, но сега вече се чува още един мощен глас, в полза на „фактите“ – ма те не били много разрезите. Даже са малко! 😡
Това, че по време на изтезанието жертвата не е знаела кой миг ще и́ бъде последен, е без значение.
Изведнъж се сетих за подход в изтезанието на политзатворници. Осъденият на смърт е в килия за смъртници. Идват на утрото военните, извличат го навън, нахлупват му чувала на главата, връзват го за кола, той чува команда за зареждането на оръжията, чува щракането на затворите, команда за стрелба, а после и дружния изстрел. Отнема му минута-две, за да осъзнае, че е жив и чува бурния смях на околните. А той е почти полудял. В един от тези случаи мъжът е поставен за разстрел с черна коса, а когато му свалят чувала от главата, е напълно белокос.
И така: Законът казва – щом не умираш, независимо дали си изнасилен, ударен от кола на пешеходна пътека, нарязан с нож и с обръсната глава, това е лека работа.
Лияна Панделиева
Редактор
