За Виктор Орбан знаем всичко: лидер на унгарските консерватори, премиер на страната в периода 1998-2002г. и след това отново, без прекъсване, от 2010г. Традиционалист, евроскептик, малко проруски, малко прокитайски, малко тръмпист, много умен и прагматичен човек.
Непрекъснато е на мушката на чиновниците от Брюксел, защото е единственият лидер в ЕС, който се осмелява да демонстрира независимост и суверенитет, което те не понасят, поради което ЕНП, където такива действия не са посволени, изключи партията му “Фидес”през 2019 г. Помним още, че се отърва от Сорос за благото на Унгария. Знаем също, от думите на Александър Вучич, че месец след като страната му се присъедини към НАТО, лично е отказал на
САЩ да прати унгарски войски във Войводина, по време на натовската агресия срещу Югославия.
Но точно ние, които знаем всичко за него и не забравяме нищо, трябва да се запитаме как е възможно след две години и половина война да трябваше да чакаме унгарското председателството на ЕС, за да видим нормален и напълно естествен жест от страна на европейски лидер – пътуване до Киев и Москва и опит за преговори (или посредничество между Путин и Тръмп).
И все пак, всички големи държави в ЕС, но и всички 27 страни-членки уверяват, че целта на купищата оръжия и милиардите евро, изпратени в Киев, са с единствената цел – мир, дори и комично да натъртват “справедлив” (все едно такъв мир някога е съществувал). Но дори и да вярваха на глупостите, които говорят и следователно на “неизбежната победа на Киев”, как си мислят, че ще стигнат до прочутия справедлив мир, ако говорят само със Зеленски, но не и с Путин?!?
Да говориш не означава да капитулираш, а да попиташ и двете страни какви условия поставят за сядане на масата, да отхвърлиш неприемливите и да обсъдиш разумните, но с оглед на резултатите от бойното поле, за което, впрочем, говореше самият Борел през 2022г., но сега е забравил, а Фон дер Лайен най-безсрамно и съвсем в духа на евроатлантическите ценности лъжеше от трибуната на Европейския парламент, че Русия няма оръжия и краде чипове от перални и съдомиални!!! Това е истинската маса за преговори.
След две години и половина лъжи (Украйна печели), детински изблици (искаме всичко) и стотици хиляди жертви, всеки знае, че войната може да завърши само по три начина: Украйна да победи Русия (невъзможна хипотеза, но и опасна, ако имаме предвид факта, че Русия е ядрена свръхдържава), Русия да превзе цяла Украйна (малко вероятна хипотеза,
защото Москва нито иска, нито има ресурси да го направи) и преговори, с отстъпки и двете страни. Разбира се, Орбан няма да е този, който ще започне официалните преговорите, но щом разбра за срещата с Путин, евроимбецилът Шарл Мишел го отлъчи от евроатлантическата секта. “Не говорел от името на Европа”. Европа говори и преговаря с Хамас,
талибаните и всички най-опасни диктатори на планетата, но не и с Путин. Идиоти! Папата, Си Дзинпин, Ердоган, Глобалният юг, самите САЩ говорят с Путин, но не и ЕС. Мирът трябвало да бъде само справедлив. Някой трябва да напомни на евродементите, че „мир не може да се постигне със седене на кресло в Брюксел“ и втръснали на всички клишета за ценности, цивилизационен избори и други глупотевини. Но Орбан вече каза и това.
А нашиият евроатлантически персонал е толкова уплашен и жалък, че не смее да вземе отношение даже във Фейсбук. На човек му става мъчно за тях, ако и да не заслужават никакво съжаление.
Владислав Наков

Редактор