Е, най-сетне европредседателството ни стана факт! Посрещнахме високите гости с протести – 9 на брой. Най-скандални искания имаха т.нар.полицаи ( Така наречени – защото ни с престъпността се пребориха, ни с пътните джигити, ни с показните убийства и т.н.; едно време думата милиционер също се казваше с обиден намек, но май трябва да се върнат много думи назад – престъпността бе нищожна спрямо днес.)
Ченгетата добре избраха момента да си получат своето. Принудиха Бойко да им вдигне заплатите – на всички по равно, досущ както бе при пустия социализъм. Ама дали си чантаджия, или търсиш похитено дете – няма значение. Така – с нахалство към прогрес, както бе лафът от онова време.
И пенсионерите излязоха на протест, но нали са си все така немощни, техният глас въобще , ама никак не се чу. Нищо, че исканията им са социално справедливи. Вероятно не чуха гласа им за достойни старини, защото не подритваха жълтите павета с уж разпрани кубинки, а с поизтрити обувки и боти.
Значи, ако си въоръжен, силен и шумен – печелиш. Човешкото достойнство тук не се цени. Дори по време на водопад от европейски ценности в сърцето на държавата…
Редактор
