ИЗБОРИ СЕ ПЕЧЕЛЯТ С 3 НЕЩА: ПАРИ, СОЦИОЛОГИЯ И МЕДИИ!

Автор: Кристиян Коев

Наближават поредните парламентарни избори. Съответно, всички преценяваме накъде да отправим нашите надежди и очаквания, като изберем една или друга партия да ни представлява в Народното събрание. За социологическите агенции идва най-благодатното време, защото всички, започваме да следим техните изследвания и позициите на партиите според техните анализи

ИЗБОРИ СЕ ПЕЧЕЛЯТ С 3 НЕЩА: ПАРИ, СОЦИОЛОГИЯ И МЕДИИ!

Не откривам топлата вода. Ясно е, че когато имаш пари, освен гласове, можеш да си закупиш медийно присъствие с „правилно“ отразените в твоя полза насоки. И това се смята за най-нормалното нещо в целия свят. Просто ти трябват повече пари, за да си купиш повече медии, но…

Как стои въпросът с данните от социологическите изследвания? До колко те ни дават „обективно“ измерената картина в българското общество и до колко избирателите се влияят от прочита на тези данни?

В многопартийното ни общество има 5-6 големи партии, които със сигурност прескачат 4- процентната бариера и влизат в Парламента. Но „под черата на 4-те процента“ остават много голямо количество партии, които са или новосформирани, или са отломки от процес на разпада на по-големи политически блокове.

Излизат в медиите мастити социолози и отчитат и партиите „под чертата“…

Да, но…

Статистическата грешка в измерванията , смятана за нормална е от порядъка на +/- 3 процента. Как и накъде ще бъдат прочетени тези три процента, когато става дума за малките играчи, съответно до голяма степен може да повлияе на нашия избор.

Например, дясното политическо пространство за пореден път се изпонацепи. Появиха се „Да, България“, Нова република и пр, барабар със самият Реформаторски блок. Горкото ни дясно и горкият ни десен избирател…

Отделно, сред новосъздадените формирования са и новата партия на Николай Бареков „Презареди БГ“, ДОСТ и др. , които все още не са се явявали самостоятелно на парламентарни избори.

Какво ни показват социолозите за тях?

А именно, че тези партии са „малки“ и с „незначителен резултат“ в техните измервания.

А ДАЛИ Е ТАКА?…

Какво се случва с гласовете, които не могат да бъдат измерени от БГ социолозите, в случаи като с ДОСТ, когато голяма част от избирателите са български граждани, живеещи в южната ни съседка?

И накъде отиват статистическите три процента? При прочита на данните, социолозите предпочитат да качат резултата на партии от статуквото, тъй като там са възможностите за ФИНАНСОВО УПЛЪТНЯВАНЕ на социологическата работа…

Така НАПРИМЕР, ако някой избирател е десен по убеждения, би искал да гласува за „Да, България“, но данните сочат невъзможност на тази партия за влизане в НС, то тогава избирателят търси „представителност“ чрез подаване на гласа си за ГЕРБ, като ГОЛЯМА „дясна“ партия…

Същото важи и за ДОСТ. Ако избирателят вижда социологически резултати, които нареждат ДОСТ сред партиите „под чертата“, то логично този избирател би гласувал за ДПС, на който социолозите дават между 7 и 8 %, за да е сигурен, че „ще има“ представителство в парламента…

Затова, скъпи избиратели, гласувайте за вашите партии и убеждения! Не позволявайте Партиите на статуквото чрез социолозите да манипулират избора ви!