Тази нощ почина любимият български актьор Джоко Росич.
Той си тръгна от нас на 81 години.
Роден е през февруари 1932 г. в Крупан, Кралството на сърбите, хърватите и словенците. Майка му е българка, а баща му сърбин. На 19 години емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и радиожурналистика. В продължение на 17 години работи в Българското национално радио. Снимал се е в над 110 филма – български, унгарски и сръбски.. Сред най-известните заглавия са „Осмият”, „Езоп”, „Демонът на империята”, „Михаил Строгов”, „Гоя”, „Антихрист”, „Баща ми бояджията”,
„Сватбите на Йоан Асен”, „Време разделно”, „Капитан Петко войвода” и др.
Носител е на орден „Кирил и Методий” Първа степен, наградата ИКАР(на Съюза на българските артисти).
В последната година актьорът се чувстваше смазан от мъката по починалата си съпруга.
„Чувствам се сам. Никога не съм вярвал, че в един милионен град човек може да се чувства сам. Сега в София аз съм непрекъснато сам. Излизам в едно кафене в квартала, стоя там час-два, останалите 22 часа съм сам, напълно сам. Никога не съм се чувствал по-самотен. Дори на село като си отида, не остават там никога сам, както сега“.
Да си спомним едни от паметните думи на мъдреца Джоко Росич:
Млади хора не знаят как е било и ме питат „Как беше, много грозно ли беше по времето на социализма?“. И казвам: ами, от една страна, беше грозно. Но да кажа едно нещо: когато се влюбих в първата си жена, беше по времето на социализма. Сега трябва ли да кажа, че е била грозна, защото е било по времето на социализма, трябва ли да кажа, че тази любов е била грозна? С втората си жена се залюбих пак по времето на социализма, децата ми се родиха по времето на социализма, внуците ми се родиха пак по времето на социализма, с изключение на последното. Е лоши ли са, като са родени тогава? Не може човек така просто да обърне едната страна на ламарината. Има нон сенс. Тогава Бинка Желязкова е снимала филми, Христо Писков. Аз съм играл във филм, който беше забранен и седеше в чекмеджетата до промените. Филмът „Смърт няма“. Играхме в него заедно с Петър Слабаков. Той излезе на екран за ден и на следващия беше свален. Правено е, не че не е. Не може просто като първокласник да вземеш гума, да изтриеш и да остане празна страница. Няма празни страници в историята и живота на един народ.
Редактор
