И ТОГАВА ВСИЧКИ ПИСНАХА

Вече близо осем години работя в чужбина. Макар да съм гражданин на страна от ЕС, всеки път, щом отида някъде, се започва едно лудо тичане – данъчни и социални служби, банки, есграон и прочие институции – там представям една камара документи, за да ми бъдат издадени други документи, без които нямам право да работя. Ако пък не мога да си намеря работа и остана без пари, ще умра от студ на улицата – никой не го е грижа, че нямам средства за препитание. И дори когато работя, търпя системни унижения и двоен стандарт, понеже съм чужденец – ако не ми отърва, прав ми път!
Същевременно, някой си Фарук, Алехандро или Мдебеле просто е тръгнал, минал е две-три граници, отнасяйки две кила бой и плащайки си за масрафа 5 – 6 000 евро /отде тия пари бе!/, но в крайна сметка се озовава в разградения райски двор я на Европа, я на Съединените Щати или Австралия. И той в никакъв случай не отива там, за да работи – напротив. Тръгнал е, защото е чул, че там дават жилище, храна и пари на ръка – просто ей така, за добре дошъл. Ако пък Алехандро е осъден престъпник, Фарук довчера е рязал глави в името на правата вяра, а пък Мдебеле е мамил богати балъци, представяйки се за бедно девойче от Молдова, то в райския сад никакви присъди не могат ги застигна – тук те получават бежански статут и за тях се грижат симпатични усмихнати момичета от някоя правозащитна НПО.
До две години Фарук вече си е купил къща, която е заплатил с детските, които получава за шестте си деца; Алехандро спи в метрото и денем краде от магазините, но понеже е бежанец без паспорт, полицията не го прибира, защото след това се налага да го пусне; Мдебеле харесва малолетни момичета и вече е съден за три изнасилвания, но е оправдан, понеже защитата успява да докаже, че той не е знаел, че жертвите не са съгласни да бъдат насилени.
По някое време на Фарук му писва от безделие и тогава се сеща за думите на прочутия имам Абдала ибн-Манаф, че всички грехове ще му бъдат простени, ако убие двама-трима неверници: за да бъде сигурен, че избраниците му са именно неверници, той си набелязва детска градина, след което се снабдява с голям кухненски нож.
Алехандро пък решава да си направи майтап, подпалвайки якето на заспала в неговия вагон пияна клошарка – тя взема, че изгаря цялата, а негодникът се залива от смях, докато я гледа и прави клипче.
Мдебеле му се иска пак да пробва с бяло дете, но този път и го убива за всеки случай, обесвайки го за връзките на обувките му.
И ето идва един хубав ден, в който новият американски президент издава заповед за депортация на нелегалните имигранти в САЩ и полицията започва да ги товари на военни самолети за родните им страни.
И тогава куцо и сакато от близо и далеч изпищява. Ма не било хуманно, ма правата им, ма не бивало да ги товарят така като животни… Явно до последно са се надявали, че бай Дончо просто си говори.
Всъщност, Доналд Тръмп направи нещо напълно нормално и законно – той защити страната си от нелегална имиграция – акт, който е задължение на всяко цивилизовано управление по света. Представяте ли си, в каква лъжа и в какъв фалш живеем вече от десетилетия, щом едно рутинно законно действие предизвиква подобен кански рев?
На всичкото отгоре, докато тези депортации текат, един театър в Париж вече месец е окупиран от африкански имигранти; също такива трошат магазини в Испания, а в Англия се вихри небивал скандал за десетки хиляди изнасилени деца от пакистано-британци.
Преди време не някой друг, ами един арабски шейх, предупреди Запада, че там не влизат бежанци, а най-обикновени безделници, престъпници и терористи – цялата измет от Азия, Африка и Латинска Америка пъпли към демократичните богати страни. То изобщо вече бежанци няма – от какво да бягат в търсене на убежище? Всичкото е кандидати за безплатен обяд.
Това обаче не пречи на бесни правозащитници, на фрустрирани съдии и на цели либерални правителства да защитават имигрантите и да приемат още хиляди на ден.
Съжалявам, ако съм ви развалил вечерта – все гледам да пиша положителни неща, пък вижте какво излиза.
Yordanka Beykova