Какво следва след Гинка и ЧЕЗ?

Скандалът с ЧЕЗ е политически знаков за европейска България. Не е чудо за три дни. Той има потенциал да предизвика тежка парламентарна и правителствена криза. Неслучайно Борисов побърза да търси аналогия със събитията от Февруари 2013 г., довели до отказа му от власт. Аналогията обаче е само на повърхностно ниво.

Ситуацията днес е доста по-различна и е много вероятно да видим развитие, при което, в сравнение с 2013 г., премиерът да няма избор дали да остане, или да сдаде властта. Аферата ЧЕЗ, освен конкретиката на фактите, има своите по-общи политически измерения и пряко отношение към механизмите за функциониране на българската държава, морала на българските държавници и тяхната отговорност пред обществения интерес.

Борисов е заплетен в тежък политически „гордиев възел“ и е изправен пред тежък морален съд. Защото излъга чрез своя депутат и председател на енергийната комисия в Парламента Делян Добрев. Ако властта наистина лъже, това е недопустимо и в нормалните демокрации има за резултат падане от управление. И никакво европредседателство няма да е спасителен пояс. Припомняме, че ден преди паническата пресконференция на премиера и коалиционните му партньори на своя пресконференция Делян Добрев гръмогласно заяви, че твърденията за участие на български банки в сделката между ЧЕЗ и Гинка са лъжа. Ако Делян Добрев е бил заблуден от шефа на Българската банка за развитие (ББР), това не оправдава управляващите, защото принципал на директора на ББР е премиерът.

Кой всъщност лъже? Герберско- националистическата власт чрез хасковлията Добрев или чешкият премиер Андрей Бабиш, който в официално писмо от чешка страна, засекретено от Борисов в деловодството на Парламента, представя списък не само от руско- грузински офшорки, но и български банки, обезпечили сделката на Гинка с ЧЕЗ. А ако сред тях е и Българската банка за развитие (ББР) – държавна?

Българското общество няма да приеме лъжата за норма на политическо поведение. Отговорността не е на Делян Добрев, а на премиера Борисов. Той дължи отговор на един още по-тежък въпрос, който има пряко отношение към усета на българския гражданин за държава и държавност. Защо трябва да научаваме истини за български банки, за български участници в скандалната сделка не от българския, а от чешкия премиер? Защо Борисов мълчеше и се спотаяваше зад формулировката „това са отношения между частни субекти и държавата не може да се намесва“ и проговори от няма и къде едва след като чешки медии вече бяха изнесли данните? Вездесъщият жонгльор в българската политика тук се оплете фатално. Дори питането му до Бабиш бе постфактум.

Каква е тази държава, в която гражданите научават истините за действията на български юридически лица, фирми, банки и пр. от чужд премиер, докато нашият по живковски се снишава и чака да отмине бурята с надеждата, че Теменужкината глава ще „опере пешкира“. На Вездесъщия този път няма да му се получи. Има да отговаря на още въпроси.

Защо, след като е толкова загрижен за обществения интерес и внася Закон, гарантиращ блокираща квота от 34 % на държавата в търговски дружества с пряко значение за националната сигурност, точно той през 2011 г. продаде същите тези 34 % държавен дял в приватизираните през 2004 г. електроразпределителни дружества?

Тази игра „иди ми – дойди ми“ признание за грешка ли е? Само че в политиката грешките, особено когато засягат национален интерес и национална сигурност, не могат да останат ненаказани.

Премиерът освен това не може да не е наясно, че Русия има трайни интереси към стратегически сектори на българската икономика и при цялата подчиненост точно нему на специалните служби не може да е проспал участието в тази мръсна игра на руски офшорки. Проспал ли е наистина, или е премълчал? Как се случва това в страна член на НАТО и ЕС?

Премиерът дължи ясни отговори. Спотаяването и премълчаването само ще влошат нещата и ще налеят вода в мелницата на БСП и Президента.

На тях вече им мирише на власт. Знаци за препозициониране дойдоха и от ДПС и „Атака“. Никак не е изключено след предсрочни избори да осъмнем с проруско управление. За да се реализира и вторият етап от плана „Решетников“.

Ако искаш да прочетеш вярно руските интереси в българската политика, наблюдавай поведението на ДПС и „Атака“. За ДПС няма вечни приятели, има вечни интереси. Ако са усетили, че скандалът ЧЕЗ има потенциал да ерозира катастрофално Борисов, задкулисната изгода вече няма да им е достатъчна и ще преминат във фронтално нападение срещу Борисов (особено ако в последния момент са били елиминирани от сделката за ЧЕЗ). За да разчистят пътя на БСП. Руското оръдие във властта „Атака“ няма да остане на заден план. Националният им координатор Лазаров вече заяви в „Лице в лице“, че ако БСП са за АЕЦ „Белене“ и против Истанбулската конвенция, са готови за съюз.

Политическият процес се движи от ЧЕЗ и Гинка към препозициониране на основните политически играчи в името на една нова, още по-опасна формула на властта. Затова е необходима алтернатива на алтернативата БСП и нейните проруски сателити. Ясно е, че тя може да дойде единствено от автентичното дясно. Стига да се появи.

28.02.2018 г.                                                                                      Лютви Местан

                                                                                                                Председател на ДОСТ

Кристиян Коев

Редактор