Калоян Паргов пред „Марица“: Разделението в БСП е дали да бъде партия на идеи, или лидерска формация
Най-важното е да не допуснем БСП да се разцепи, а отговорността за това е на председателя
Натовските бази у нас и АЕЦ „Белене“ са сред червените линии, от които партията не трябва да отстъпва
Случилото се с януарските пенсии ни нанесе имиджова щета
– Г-н Паргов, какво очаквате от съботния конгрес на БСП, ще има ли изненади?
– Като всеки конгрес на БСП, и този е натоварен със свръхочаквания. Но той няма да избере нов председател. Конгресът трябва да констатира оставката на Корнелия Нинова, да приеме отчета за президентските и предсрочните парламентарни избори през ноември, което вече беше направено от Националния съвет, да обсъди организационното и идейно развитие на партията и евентуално да насрочи процедура за пряк избор на нов председател на БСП. След приключването на този конгрес очаквам да имаме отговор на няколко много важни въпроса.
Основният е свързан с БСП и властта
Какво ще направи партията, за да избегне тежкия рецидив да излиза с катастрофа и много по-слаба от всяко управление, в което участва през последните 30 години. Другият е свързан с кадрите във властта и задачите, които те трябва да изпълняват. За политиките, свързани с нашата програма. И за червените линии в коалиционното споразумение, които на бива да прекрачваме, за да не отстъпим от обещанията си и да не предадем избирателите си.
– Как ще се отрази на БСП завръщането във властта, къде може да извлече ползи и къде евентуално ще натрупа негативи?
– Участието в четворната коалиция е шанс за БСП, но трябва да сме наясно, че ужасът на политиката не е да си в опозиция. Ужасът е да бъдеш в управлението – то крие много рискове. Колкото примамлива и изкусителна да е властта, толкова има и подводни течения и капани. Ползи може да извлечем единствено и само ако поставим ясно въпроса за неравенствата и бедността, което живо интересува хората на фона на галопиращата инфлация. Именно това е основното притеснение на гражданите в момента. Другото е здравната криза, наред с плашещо високите цени на енергоносителите. БСП в това отношение може да играе ключова роля, защото е социалният вектор в това правителство. И от това как ще изиграе тази своя роля, ще зависи дали ще извлече политически дивиденти, или ще натрупа вреди и негативи.
– Кои са червените линии за БСП при участието в четворната управляваща коалиция?
-Темите за демографията и доходите, за неравенствата и бедността, особено в това време на натрупали се кризи – икономическа, енергийна, социална и здравна. Въпросът за ядрените мощности и за проекта, който е готов и чака да бъде реализиран, а именно АЕЦ „Белене“. Без да се отказваме от разширяване на мощностите в „Козлодуй“. Толкова чувствителната тема за Северна Македония и членството <210> в ЕС. И за недопускането България да стане прифронтова държава, съответно въпросът за наличието на натовски военни формирования и бази на територията на страната ни. Това са темите, които вълнуват нашите избиратели и са червените линии, които ние не бива да прекрачваме
Има и още един въпрос, който е много важен за БСП и трябва да бъде решен сега на конгреса. Той е свързан с подготовката за местните избори, които са след по-малко от две години.
Местните избори са фундамент на всяко управление
За БСП те са ключови за организационното <210> състояние и кондиция. Затова задачата за подготовката за местния вот през есента на 2023 година трябва да бъде поставена още сега. За да бъде съчетана с присъствието на БСП в управлението.
– Кое е най-добре за партията според вас в този момент като действия на Корнелия Нинова?
– Най-важното в момента е да не допуснем БСП да се разцепи. Този страх съпътства партията постоянно след 1989 година. И отговорността за това винаги е на председателя на партията. Защото със свое действие или бездействие по едни или други теми председателят може да предизвика разцепление. Наред с това е изключително важно и нашето убедително представяне във властта. Макар да заемаме тесен сегмент в четворната коалиция, трябва да излезем от управлението с дивиденти за БСП, а не с тежки загуби и пасиви, както вече се е случвало.
– Не е ли най-добре за БСП да бъде оглавена от председател, равно отдалечен от двата видимо явно воюващи лагера – да ги наречем на Корнелия Нинова и на Кирил Добрев?
– Няма лагер на Нинова и лагер на Добрев. Темата е малко по-сложна и ще се опитам да обясня. Има два типа партии. Единият е основана на идеи и ценности, а другият – лидерска. В новата ни история сме наблюдавали немалко лидерски партии, които се разпадат и изчезват от политическото пространство в отсъствието на създателя си. Виждали сме и партии, създадени на основата на идеи и ценности, а след това
превърнали се в лидерски, които също се стопяват и изпадат от парламента.
Пример за първия тип е НДСВ, а за втория е СДС. БСП е създадена преди 130 години на основата на идеи и ценности. В момента обаче е изявено лидерска партия. И разделението вътре в нея сега е точно по тази ос. Между това БСП да бъде партия на идеите и ценностите, каквато е замислена, създадена и съществува 130 години, или да бъде от лидерски тип.
– БСП заяви своите приоритети по време на коалиционните преговори. От кои свои искания в никакъв случай не трябва да отстъпва при правенето на бюджета?
– Очаквам да има доста тежки разговори вътре в коалицията по отношение на бюджета. Повишените приходи в момента се дължат единствено на високите цени на енергоносителите и съответно на парите, които влизат в бюджета от тях – ДДС и акцизи. Тези средства трябва да бъдат използвани в две посоки – най-напред да защитим хората от прекалено обедняване, а след това да запазим работните места.
Съвсем умишлено не говоря за бизнес, а за работни места
Защото на лявата партия е присъщо да защитава работните места и правото на достойно заплащане. Ако бизнесът бъде притиснат от обстоятелствата, много скоро ще започне да расте безработицата. Това ще окаже негативен ефект върху икономиката. Ще се повиши нуждата от помощи за безработните и ще намалее потреблението.
Темата за пенсиите също е изключително важна. Случилото се с януарските пенсии нанесе имиджова щета върху БСП. Можеше много по-добре да отиграем тази тема. Негативът беше залепен на БСП и на председателя на партията ни, а не на водещата партия в коалицията, представител на която е финансовият министър, без чиято санкция и одобрение никакви средства не може да бъдат похарчени в тази държава
– Кои са рисковите теми, които могат да скарат коалицията и оттам да свалят правителството?
– В четворната коалиция всяка тема може да бъде рискова, ако бъде пренебрегната или не бъде доогледана. От темата за бюджета до което и да е решение на Министерски съвет, касаещо на пръв поглед най-обикновен проблем. Изпълнението на коалиционното споразумение също е важно, защото то е нормативният документ, с който е конструирана тази коалиция. Всеки партньор ще държи темите, които е записал в споразумението, да бъдат изпълнени. На практика, всяка от тях би била рискова, ако бъде неглижирана.
– Очаквате ли ерозията в гласовете на БСП да продължи и на нови избори, независимо кога ще са? Кой предизвика този невиждан отлив и как може да бъде спрян?
– БСП дълго време беше потенциалният претендент за управлението на държавата като основната опозиционна сила. През преломната 2020 година вътрешнопартийният избор съвпадна с нахлуването на пандемията от Covid-19 и натрупването на кризи, които изкараха хората на улицата в справедливи протести. За съжаление, когато в БСП има вътрешнопартиен избор, тя се вглежда в себе си и не забелязва нищо от това, което се случва наоколо. Пандемията удължи този избор от нормалните 3 месеца на 9-10. Така, докато ние се борехме вътре в партията,
огромни електорални маси от гласоподаватели започнаха да сменят своя пристан.
Резултата го видяхме още на първите избори на 4 април. Очевидно е, че този модел и начин на работа в БСП вече е изчерпен. Трите поредни пропадания все по-ниско през 2021-ва са доказателство за думите ми. В момента БСП е във властта и задачата <210> е да използва управлението, за да укрепи позициите си. Тежка задача, но не е невъзможна.
Калоян Паргов е роден на 13 юли 1977 г. в Пловдив. Завършил е Втора английска гимназия в София и „Международни отношения“ в УНСС.
Магистър е по „Европейска интеграция“ и докторант по „Европейска икономическа интеграция“.
Председател е на Градския съвет на БСП в София и на групата на „БСП за България“ в Столичния общински съвет. Член е на Националния съвет на социалистическата партия.

Редактор