Когато стане напечено Киро Петков бяга в чужбина да си наглежда сметките и да търси съвети от своите задкулисни шефове.
Така стана след изтичането на записите, които разкриха задкулисието в Промяната – лъснаха лъжите, измамите с алабалата с Радев, с маркетинговия враг Борисов, излагацията с Урсула за Еврозоната, чистките с службите и господарите от „посолството“. Тогава на другия ден още Киро избяга и бе засечен да шпори с тротинетка по улиците на столицата на червените куфарчета Виена.
Убиха зверски гангстера Къро, който наричаше Промяната „моите полезни идиоти“ – пълно мълчание и никой и не пита Кирил Петков.
Убиха спонсора Алексей Петров – Трактора и Киро пак избяга по плажовете.
Сега, след най-голямата излагация с връщането на Черепа и признанието на партньора му Бойко Борисов, че Трактора е сглобил Сглобката, Кирил Петков пак не е на работа в парламента, където му тече надницата и пак е някъде в чужбина, за да не отговаря на никакви въпроси. Не, че някой напира да го попита.
За неговия изпържен мозък това е разбираемо. Все пак менторите му татко му Петко и любимата Лена, дори и много бременна, държат фронта и бранят „Простото“ си момче.
Къде са обаче медиите и прокуратурата?
Защо още прокурор не е разпитал Кирил Петков за връзките му с Къро, Алексей Петров – Трактора и Васил Божков – Черепа?
Защо мисирките не преследват злостно Киро, баща му и индивидите от Промяната, за да питат за ролята на убития бос в Сглобката и в тяхната партия! Много незаконни схеми сигурно са заровени дълбоко с убийството на Алексей.
Смърта на Петров трябва да се разглежда като политическо убийство и като такова трябва да бъдат проследени всичките му политически връзки, които днес бяха осветени от бившия премиер и съдружник в Сглобката с Кирил Петков. След като Петков спокойно обикаля в чужбина и по плажовете със солидна охрана от НСО и нито мисирките, нито прокуратурата го разпитват за връзките му с Трактора и за свидетелските му показания в полза на Черепа, значи над него има железен политически, мафиотски, а и международен чадър. Жалко, много жалко за България. Все е било чудо, но такова чудо като с Киро, Лена и Татко Петко на върха на пирамидата не е било никога в злощастната ни татковина.
Николай Бареков

Редактор