Автор: Полина Тодорова
Случи се. 10-месечно бебе от пловдивския квартал „Столипиново“ стана първата жетва на морбили у нас след седем години затишие от болестта. Болест, за която от десетилетия съществува ефективен метод за превенция – ваксина. В конкретния случай детето не е било ваксинирано, защото не е достигнало имунизационната възраст от 13 месеца. Болестта обаче го е застигнала поради факта, че то е живяло в среда с по-ниско от изискуемото имунизационно покритие. В резултат, въпреки положените максимални усилия от страна на лекарите, един живот е безвъзвратно загубен. И то следствие не на нелечимо или непознато за медицината заболяване, а точно обратното – от болест, която би трябвало да е ако не сред тотално изкоренените от картата на света, то поне вече да не е сред онези състояния, които отнемат животи. Детски животи.
Случаят с невръстното дете в Пловдив би трябвало и да е звучен шамар срещу всички твърдения, поставящи на съмнениe нуждата от колективна имунизация. Факт e че бебето от „Столипиново” не е било ваксинирано поради ненавършена за това възраст. Факт е и обаче, че то надали щеше да се разболее, ако живееше в район, в който т. нар. колективен имунитет бе на достатъчно високо ниво. А за такова се смята имунизационно покритие от 95%.
В национален мащаб у нас към момента за щастие то все още е достатъчно високо – по данни на Националния център за заразни и паразитни болести през 2016 процентът на обхванатите с ваксина срещу морбили, паротит и рубеола у нас е бил 92,1. Смъртта на детето в Пловдив, както и официално потвърдените към момента още 21 случая на заболели у нас, обаче са безспорното доказателство, че съществува реален риск този процент да тръгне устойчиво надолу, отваряйки вратата към епидемия от морбили в България.
Данните на Световната здравна организация сочат, че смъртността от морбили е намаляла със 78% само за 12 години и ако през 2000 година жертвите от инфекциозното заболяване са били близо 563 000, то през 2012 броят им спада в пъти и се свежда до 122 000. Преди масовата употреба на ваксина срещу морбили заболяването е било причина за смъртта на 2,6 милиона души всяка година, сочат още данните на СЗО. Болестта обаче все още остава широко разпространена в развиващите се страни, предимно в части на Африка и Азия. Всяка година от морбили заболяват повече от 20 милиона души, немалка от тях деца, които са и сред най-рисковата група за развитие на тежки, дори фатални последствия. Станалото в Пловдив го доказа.
И макар че СЗО си поставя за цел да изкорени изцяло заболяването до 2020 г. същата тази организация само преди седмици предупреди, че на вратата на Европа чука епидемия от заразата, а основната причина за това са набиращите все по-голяма сила антиваксинални движения. Съседна Румъния вече регистрира епидемичен взрив с повече от 3400 заболели от началото на годината. Официалните жертви на морбили там са вече 17. Унгария също си припомни мащабите на болестта, след като се наложи да постави под карантина цяла една болница. У нас същото се случи с детското отделение на многопрофилната болница „Свети Мина“ в Пловдив.
Така докато фармацията и медицината всеки ден правят своите открития, спомагайки да забравим страдания, които само преди няколко десетилетия са опустошавали хиляди човешки животи, епидемията на антиваксиналните движения устойчиво набира скорост. Всички те са обединени от едни и същи характеристики в цял свят – най-често посланията им се отправят от анонимни сайтове, изпълнени със снимки на тежко болни деца и истории за смърт, аутизъм или други фатални последствия от ваксинацията.
Опитайте се да откриете собственика на тези псевдомедии, главния редактор или просто името на отговорното за съдържанието им лице. Най-вероятно няма да успеете. За сметка на това ще намерите десетки публикации, претендиращи за научност и определящи ваксините за най-голямото зло, създадено от човечеството. Разбира се, тези твърдения, са широко обгърнати от „булото“ на конспиративните теории, реализирани от „фармацевтичната мафия“. Подобни канали за информация успяват с лекота да се превърнат в мощно оръжие в ръцете на антиваксиналните движения, зачерквайки милионите спасени хора именно благодарение на ваксините. Достатъчен е примерът с изключително тежкото и водещо до парализа заболяване полиомиелит, с което светът успя да се пребори почти изцяло – при 350 000 случаи на заболели през 1988 г., то след международната кампания за ограничаването му, включваща масова ваксинация, броят им се стопи до едва 74.
Тези успехи обаче не спират устрема на антиваксиналните движения в цял свят. Походът им в Европа вече се увенча с „успех“ и взе своите жертви. Колко ще бъдат те предстои да разберем. Във всеки случай едно е сигурно – когато посоката на цивилизацията тръгне назад, застрашени ще бъдем всички. А тогава и ваксината няма да ни помогне.
Редактор